Нищо лично

За прахта в очите и камбаните в главите. Или къде е скрит ключът от бараката на БСП?

5

02.08.2015

Мина. Свърши. Изтече се. Пищно при това в новините. Двете нелепи смърти под върха, допълнително „напомпиха“ интереса към него. Винаги е било така. Този връх и този събор да се помнят най- вече с неизбежните сакатлъци, съпътстващи всяко нещо,...

....И много лично

5

15.07.2015

Е,  започна се. Някак така се случи. Просто защото Съдбата винаги си знае работата и никога няма нищо случайно. То само така изглежда.  Всъщност винаги в привидно случайните неща има много дълбок, скрит смисъл, знак, нужни са само очи в сър...

Черно и бяло в нас се преплитат

0

10.07.2015

Като на черно-бял филм, до гордо седящата в бяло Тракийка на почетния гражданин на Казанлък Доко Доков застана черна котка. Тя гордо седеше, взираше се внимателно в случайно минаващите граждани и покрай това, тя явно се замисляше. Може би мисълта и б...

За Тео, фенерчетата и светлината

0

06.07.2015

След започналата подписка срещу Тео ме попитаха какво е мнението ми за случващото се и защо не напиша нещо в негова защита. Отговорих, че първо не знам с подробности какво е станало и най-вероятно Тео е заобиколил някои правила, както винаги е правил...

Истина, истина ви казвам...

0

01.07.2015

 Диана Рамналиева„Силата е в съгласието“ пише на герба на Казанлък. „Силата е в съгласието“ цъфти и между две разперени маслодайни рози, увенчали входа към официалния сайт на  местния  законодателен орган на властта. Да. „Силата е в съ...