Точно на това ми прилича онова, което се задава.
Седмица остава до тези толкова тихи и почти несъществуващи в хорското съзнание избори, че човек се чуди всъщност какво толкова й има на неделята освен, че ще може да спи с час повече, защото се връщаме в нормалното си / астрономическо/ време. В това последното вече не вярвам, тъй като от сто години живеем в ненормално време. Ама точно от сто. Свършва Балканската и почваме войните помежду си. Идната неделя обаче, според онова,което в изобилие предлага казанлъшката улица и интернет пространството, където вече отвсякъде вече нещо изскача, трябва да ходим на избори. Казано на езика на бабите от село, „ще ни калесват да гласуваме за разни там“.
Те последните са в изобилие. Като сватбарите, които винаги са повече, отколкото реално можеш да си позволиш да поканиш на сватбата си. В случая, май тези, дето ще избираме, може и да сме по-малко от тези, дето искат да ги избираме. Ако се върна на простата ми политическа математика от миналата седмица- 316 са само кандидатите за общински съветници. И още 77 за кметове- десет от тях градски. От десетте в общи линии народът знае за двама. Тук. Те са приказливите и дейните. Останалите са или в нелегалност или във фейсбук. Или четкат его. Някои ги намират и в кръчмата. И дори този, който „никой не харесва“, не каза защо не ги харесва. Може би защото още се учи да пише правилно. Най- вероятно по тази и причина повечето дори не сме разбрали за какво се борят, ама бас хващам и за тях ще има четници да пуснат глас. Най- малкото от роднинска лоялност или защото в едно стадо има всякакви и говедата никога не свършват. Ако се зачетеш в това, което на лъскави или пожълтели хартийки ни бутат в ръцете, има да се питаш къде точно и в кое време са живели и живеят тези кандидати, защото повечето предлагат идиотизми и утопии, на които и в Древна Гърция или самият Монтескьо, би завидял. А за други се чудиш дали на Марс са живели или в същия този град и тази страна през последните 150 години.
В случая обаче не толкова утопията и откровените им глупости дразнят, а наглостта, с която ни подценяват. Първо като хора, и после като граждани. Не че за всеки влак няма пътници, но някак е обидно във второто десетилетие на 21 век, някой да те кара да си мислиш, че времето е спряло там накъде, през 50-те, или пък да сънуваш зелени човечета. Не знам как е с вас, но мен ме вбесява това удивително броене за глупаци.
В селата е друга бира.
Там всеки връзва кусур на досегашния кмет и му гледа в канчето, като си мисли, че кметуването е „проста селска работа“. И ги приказват едни .. в „ще“ формата, толкова щедро, че човек започва да се щипе. И здраво стъпилите на земята гласоподаватели толкова се „огелпват“, че за да не сбъркат, най- вероятно ще предпочетат идната неделя да си пият ракията с час повече, да отидат на лов или за гъби, или да свършат някоя друга работа, / времето е и за туршии/, но не и да гласуват. На връх Димитровден. Защото и в мераците си бива да има мярка човек. Още повече, тръгнал с политика да се занимава и народни пари да получава.
Голямото калесване обаче е с кандидатите за общински съветници.
316 са. 2 метра и 50 сантиметра ще е дълъг протоколът, който всяка една секционна комисия ще попълва за тях. Факт, сам по себе си рекордьор и без аналог в изборната книжнина. За утешение: в областния град Стара Загора е 4 метра и 20 сантиметра. Там ще се удавят в хартия. Всичките тези 316 наши съграждани, наредени, усмени от разни плакати, а други дори не ги видяхме кои са, според правилата, които политиката и политическата борба предполагат, би следвало да са изявени хора, с визия и идеи за развитието на града и района, с диря, с авторитет, уважавани и доказани и като хора, и като личности със своя професия, почерк, стил, с отношение към градските дела. Просто казано: такива, на които им пука и могат. Дотук добре, ама едно 70% от всички са никому неизвестни, но лоялни, послушни и безотказни машинки за гласуване. Писани в съветническите листи по приятелски, семейни, корпоративни, квотни, че дори и социални причини. И зависимости.Някои от тях не ги познават даже съседите им по етаж, други не са им чували гласа на работното място, но те се канят градските дела да решават.
Нещо повече: да определят какво точно, как и кой да го случва тук. Нищо лично, ама как смятат да правят това, като повечето от тях тепърва ще правят своя политически прощъпулник и ще се учат да сричат на езика на гражданите и техните потреби? И надали правят разлика между общинска / държавна/ и моя собственост.
Нови лица?
ОК, но нека са с биография, личности, история, с нова енергия, нека имат имат нещо зад гърба си, което да респектира повече от „две праскови посях и две череши“. Защото няма как да виждаш надалеч, ако никога не си виждал повече от собствения си пъп, нали? И няма как да те следват, ако ти самият не знаеш накъде вървиш. И още нещо: някак не се връзва / поне на мен/, каузата за общоградски просперитет и добруване на района с „като по трудов договор“, както всъщност се води заплащането за народната работа на общинските съветници. Вярно, не са виновни те. Държавата им го дава, отскоро. Един вид, полага им се за труда. Защо да не го вземат? Че нали повечето затова са писани там. При това не са един или два примерите и то от местната ни съвсем прясна политическа история, когато именно заплащането като общински съветник е било единственият доход за не един или двама такива. Или когато парите от участие в Постоянни комисии и заседания на Общинския съвет, са така разчетени, че да стигат да си платиш лизинговата вноска за месеца за новия автомобил, който караш. Или просто са парите за тока или половината за издръжката на студент.
Цинично е, но е факт.
Но нима не е по-цинично да овластиш някой, който не познаваш, да му делегираш куп права за твоя живот и твоя град, да му позволиш да получава част от твоите пари, взети като данъци, без да знаеш какво точно ще иска теб, кой е той. Важното е да си в играта, за да има някакъв келепир. А за някои да си говорят от трибуната на Съвета. Защото и такъв имаше само допреди един мандат. За който това беше едиственото място, където можеше да си псува на воля и ругае. Е как тогава да ги калесаме на политическата си сватба тези?
„Политиката не е само кашпи, шадравини, дограма и асфалт“, рече тези дни един млад политик.
Би следвало да нямаме проблем и като град, и като община, при толкова много кандидат –спасители. И ако те наистина считат, че са такива, не би следвало да има проблем и да се откажат от скромните си възнаграждения, в размер на около 360 лева средно месечно. Преди данъците. След тях, колкот една средна пенсия в страната. Пари, с които не се живее нито достойно, нито човешки. Тогава какъв би им бил проблемът на тези градски „спасители“ да се откажат от тях, в името на куп полезни, добри общи неща. В името на каузи. На неща, които оставят диря. Направят ли това, убедена съм, че и безименните ще добият, ако не друго, то поне градска слава./ и ще им научим имената/. А тя ще им е достатъчна да им гарантира поне един мандат политическо дълголетие. И уважение. А и в ОИК ще имат по-малко работа. Поне откъм хартия. / За братята на Андрешко, не е сигурно/.
Иначе всичко друго са миши работи .. .келепирджийски. Като сватба в криза: с двама луди и много гладни. Все неща, които не прилягат на достойни хора, решили, че могат градските работи да редят.
Има още седмица за размисъл.И бонус -час повече. В неделя мандалато пада.
Нищо лично:
Obfbra преди 1 година
Obfbra преди 1 година