Съзнавам колко еретично и неприлично звучи призивът ми, но това изглежда е единственият начин да се озаптим. Взаимно, по казанлъшките улици. И не ми пука за „благословиите“, които бихте ми пратили.
След една от най- курбанджийските седмици по българските пътища, / случайно или не предБогородична/, в които над 15 семейства дадоха скъпи курбани, част от тях най- милото си и след ежевечерните гледки по казанлъшките улици, това ми идва точно да изкрещя. Високо. Да го чуят всички!
И местната власт, която се опитва да прави и невъзможното, потъвайки в борчове, за да удовлетвори безкрайните ни и съвсем разбираеми, наложителни и справедливи искания да имаме свестни пътища, добри магистрали, равни тротоари, или въобще тротоари и какво ли още не, което нормалните хора заслужават. Но! Нормалните обаче. Дълбоко и искрено се съмнявам, че ние, българите, в мнозинството си, и в частност живеещите в градеца К. можем да се нарече такива.
Ето ви няколко бегли, съвсем произволно избрани случки от ... вчера. Последното денонощие.

Неделя, бял ден. Главна улица. Асфалтирана прясно. Няма дупки, или поне не се виждат, защото не са големи. Само на едно място бабунки. Монтирани. Гумени. На около 500 метра светофар. Джигит с „Мерцедес“ така фучи по обедно време, че отнася прането от третия балкон. А бабунките без малко да полепнат по гумите му. Хората по тротоарите залепват до стените, майки пищят, баби викат. Наблизо има знак за ограничение от 50 км., нашият лети с поне 3 пъти повече. Страшно е само да го гледаш. Не е гонка. Просто той така си кара. Между бабунките има два светофара. На има-няма 500 метра един от друг. Ама този лети. Докато го видиш, и той вече е в Ягода.

Втора случка: от снощи. Около 22 часа. Пак главна улица. Същата. Минава покрай Полицията. Пак близо до светофар, река, бензиностанция. Хора по улиците. Кучета, котки. Денят още не е свършил. Друг джигит, още по-голям от първия, с тъмно BMW, лети. Отнася всичко. Дори тези, с които си отсреща на телефонната лииня, в държава на 5 хиляди километра от теб, питат тревожно: „какво става? Добре ли си?“ А, нищо. Минава един, с кола.
Кола ли? На самолет приличаше!“. Ти се усмихваш, след като си си плюл в пазвата и прекръстил, че и този път не те е залепила за дувара някоя такава скорострелна. Това в леката част от нещата.

Сега сериозно:
Няма друг начин да се превъзпитат дрогираните, напилите се, комплексарите, безотговорните, глупавите, лудите, безхаберниците, самоубийците, простаците по българските пътища, за които Правилник, Закон, Ограничение, Спирачка, Човешки живот са просто .. нищо там. Ала-бала. Глупости някакви.
Ама нищо.
Съвсем.
Тях не ги бъркат глобите, защото или не плаащт, или си ги анулират. По простата причина, че могат да си го позволят. Или имат вуйчо владика, или са пердета или са по-важни от тези, които ги глобяват. Или нямат пари. Те се подиграват на полицаите или са техни приятели.. в голямата си част. Те са безнаказани и вярват и са „респектирани“ само от собственото си правосъдие. А то е просто. От две изречения: „,бал съм ви, мамата! Ще правя, каквото си искам!“.
Не можем да искаме и да поставят полицаи на всеки ъгъл и всяко кьоше, защото такива и тях ще отнесат. И е обидно за нас, като хора. Тогава остава простичкото: бабунки. Големи. Грапави. Нарязан асфалт. През 100 – 200 метра. Като засили, да подскача. Ще скача, ще скача, докато си натроши колата. И ако там, където има да скача, има и камери, и те документират това, да му се прибират парите. Но солени пари. Големи. И при редицивиращо скачане от бабунка в бабунка,/ на третия път/, да му прибират колата. Или книжката. И ако пак го уловят да подскача с чужда кола, нерегламентирано, съвсем регламентирано и законно да влиза в затвора.

Просто правосъдие. Оцеляващо, съхраняващо. Справедливо.

Да се чудиш какво толкова се мотат онези, в онази сграда, голямата, за които даваме куп пари?

И още нещо:
Общината.
Ако обичате, май бива малко да поспрете с желанието си да ни правите европейски пътища. Ами ние не сме за тях. Нали виждате какво става, дори с простичката и нищо и никаква велоалея до Енина. Скъсаха се да се бутат в нея, да рушат. Защото са решили, че това не е път, нито място за колело, а самолетна писта за комплексари и дядовци, на които е редно да им прибират след определена възраст свидетелствата за коли. Или поне да ги викат по-често на медицински прегледи.
Не ни правете пътищата, нека си ходим в траповете! Така ще сме по-внимателни за колите си, защото очевидно не ни пука са нас.

И камерите: онези за скоростта по главните пътищата, извън населените места. Върнете ги в градовете! Защото откакто принудихте с тях бабаитите по българските пътища да спазват що-годе скоростта между населените места, те превърнаха в самолетни писти за свръхскоростни самолети градските улици, с 15 годишните си западни трошляци.

Затова, върнете бабуните!
И ако спешно не се предприемат мерки, наистина по улиците на България или няма да останат живи хора, или малцината оцелели ще са потенциални ходещи ковчези.
Простете за черногледството, по никое лятно време, но .... sela vi!

И нищо лично: