Георги Ангелов – 45 години само в „Арсенал“ и само в 1/110

На времето, преди 80-те години, служба Строителни войски изграждат огромен корпус, далеч на юг от Управлението на „Арсенал“, наречена тогава „Площадка за артилерийски системи“ или, както повечето арсеналци си го знаят – „ПАС“.
Предназначението днес е променено. В този голям корпус се помещават три цеха, включително и цех 110 на завод 1. „ПАС“-а, обаче, си остава като нарицателно за фирмата и често служи за ориентир.
Днес цех 110 е един от водещите не само в завод 1, но и в цялото предприятие.
„Няма друг такъв цех“, категоричен е неговият началник Георги Ангелов. В цеха се произвеждат детайли за стрелкови и артилерийски системи и за нуждите на заводите 3 и 4. Той има както механичен, така и монтажен участък. Преди години цехът е наброявал до 220 души. Сега е наполовина. Темповете на производство определят бройката на персонала. А самият цех е бил в друг корпус. Тук е преместен през 1981 г., когато производството се разраства и се засилва търсенето на произвежданите от цеха изделия. Освен това се усвоява производството и на други изделия и това вече изисква разширяване. Поетапно производството се модернизира. До старите машини, използвани до този момент, се вкарват и се монтират нови големи металорежещи машини с цифрово-програмно управление – актуални и високопроизводителни.
Само година след установяване на цеха в новия корпус, ръководството му се поема от Георги Ангелов. Годината е 1982-ра. И така до днес…
45 години
Толкова са изминали откакто за първи път Георги Ангелов прекрачва прага на предприятието. 45 години само в този завод и само в този цех.
Още младеж, току-що уволнил се от казармата, но вече със сериозното намерение сам да си „изкарва хляба“. След като има предварителната подготовка на казанлъшкия механо техникум, започва работа най-напред като шлосер, после като ОТК, а от 1982 г. е неизменно на длъжността началник цех. Това прави колко? 38 зими и лета. Иначе погледнато – половин човешки живот. И през всичките тези години е преминал през какво ли не – напрежение, проблеми, съобразяване със срокове, със стотици човешки съдби. А най-тежко му е било тогава, когато е трябвало да се разделя с работници при оптимизиране на състава. Случвало се е даже двама души от едно семейство да бъдат разделяни – единият си отива, другият остава. Било му е трудно да разделя хората, защото самият Ангелов казва, че те са му важни. Те са тези, които работят, на които разчита и вярва. И точно такива взаимоотношения са изградени в колектива, който ръководи почти четири десетилетия. Те се изграждат с годините опит и практика, с гласуваното доверие и отплащането пак по този начин, с умението да се обособи едно здраво ядро от знаещи и можещи. „Какъвто и да е началникът, колкото и добър да е той, ако не успееш да мотивираш така хората, че да работят здраво и съвестно – край! Всичко е загубено – споделя дългогодишният началник. Трябва да бъдеш строг, но справедлив. Хората го оценяват и винаги се отблагодаряват с труда си. И друго съм научил с годините – продължава той – трябва да се държиш по човешки, ако искаш да се държат така и с теб. Тази искреност и човещина винаги помагат в работата. Всички сме хора, на всеки може да се случи да има проблем – здравословен, семеен – това е момент, в който трябва да се прояви съпричастност и разбиране. И в повечето случаи то не се забравя.“
Около Георги Ангелов има също началник-участъци с дълъг стаж – „врели и кипели в работата и проблемите“ и точно на тях вярва и разчита той – Иван Клисуров, Георги Танев, Дамян Шопов. След тях идват и
новите попълнения
– Станимир Боянов, който вече е завършил икономика и Георги Петков – студент в нашия колеж. „Имаме нужда от млада, здрава, силна смяна. Тези момчета се учат от изпитаните кадри. Но трябват още… Ето, от две години цехът е газифициран, прави се ремонт на сервизните помещения, а и оборудването се обновява. За последните години в цеха влязоха нови 12 програмни машини, които определено влияят на качеството на продукцията. Ще ми се до тях да застанат млади работници. Ние остаряваме… А работата не е малко. Програмните машини се налага да работят на три смени. Тези работници се нуждаят от внимание, понякога и да бъдат подпомогнати, ако нещо не върви“.
Усещам в гласа на Георги Ангелов нотка на тъга. Толкова години сред тези хора са го направили чувствителен към тях и техните съдби. Ето, сега в тази несигурна здравословна среда се притеснява и за състоянието на работниците. „Важното е да има работа и хората да са здрави“– казва Георги Ангелов. – В този цех са създадени 3-4 семейства. На някои от тях вече децата им идват при нас и те са новото ни попълнение. На това се радвам – нали трябва да има приемственост…“
Семейството
Връщаме се години назад, за да сподели ветеранът началник, че и неговите родители са работили и са се пенсионирали в завода. Той ги е последвал. Синовете му – Велимир и Ангел, обаче, друго са избрали. Макар да са близо до тях, те си имат свой живот – единият е инженер, завършил в Габрово, а другият – военен. За малко са минали и двамата през „школата „Арсенал“.
Със съжаление разказва, че заради отдаване в работата, която понякога е изисквала 12-14 часа отсъствие от дома, е пропуснал моменти от възпитанието им като подрастващи. Тази функция е била основно поета от съпругата му Цвета, която по професия е детски педагог и това ѝ е помогнало да се справи успешно. Не пропуска да спомене и това, че „не носи служебните проблеми вкъщи“. Не е нужно допълнително натоварване. Те си остават там, където са и там се търсят пътища и начини за решаването им. У дома атмосферата е друга – семейна и тя не бива да се смесва с никоя друга.
На едно табло в канцеларията виждам „експонирани“ няколко детски рисунки. Питам го за тях. „Те са на внуците ми – с гордост обяснява той. Имам трима внука – Георги, Иван и Цветан - да са ми живи и здрави, – големите са във втори и трети клас, а най-малкият е на 6 години.“ Мили са му. Повече от 2-3 дни не може да изкара без тях. Ако не ги види – търси ги. Те разнообразяват живота и ежедневието му, внасяйки един различен, по детски наивен привкус в задъханите делници. Понякога ги оставят при баба и дядо и това са най-прекрасните мигове за тях.
Едва в края на нашия разговор, твърде скромно, Георги Ангелов споделя, че вече два пъти е бил част от Алеята на трудовата слава в „Арсенал“. За мен не е неочаквано. Както и за хората, с които работи. За 45 години ветеранът арсеналец е оставил зад гърба си дела, с които може само да се гордее. На него и на такива като него предприятието дължи авторитета си.
Затова „Арсенал“ е устоял на всички превратности в близо 150-годишната си история. Защото има такива, като Георги Ангелов. И те не са малко…