Той е легенда в българския синдикализъм. Обикновено определяме като легенди известни спортисти, певци, артисти. Защото животът им преминава под светлините на прожекторите и дълголетието им на професионалната сцена буди всеобщо уважение. Но има и такива хора, които продължават да са на своя пост, без да шумят излишно около себе си, просто си вършат работата, приели я като свое призвание и дълг. Такъв е председателят на КНСБ в „Арсенал“ АД Атанас Бозов. Трудно беше да го склоня да разкаже за себе си. „Хората ме познават, какво повече да казваме“, бяха неговите думи. Но, когато човек навършва 80 лета, 61 от които са свързани с „Арсенал“, това някак си задължава. Не него, а нас, мнозина от които дори не са били родени през 1962 година, когато той постъпва в „Арсенал“. Започва в Завод 2 заради своя брат, който по това време работел там, а младият Атанас искал да играе футбол с него в заводския отбор. Следва задължителната казарма и след нея - отново „Арсенал“. Тъй като е завършил последния випуск по специалността „Енергетика“ на тогавашния Механотехникум „Цвятко Радойнов“, днес Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“, го назначават в Завод 5 като зъборезчик на машини за изработка на конусни зъбни колела. През 1970 година е избран за председател на профсъюзната организация на цеха. Само 2 години по-късно, през 1972-ра, на 7-ия конгрес на Българските професионални съюзи (БПС), чийто наследник днес е Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), младият работник е избран за член на Централния съвет на БПС. Пред 1973 година в „Арсенал“ влиза в експлоатация агрегатният завод, на който Атанас Бозов е избран за председател на заводския профкомитет.

Обществената дейност съчетава с работата си на зъборезчик

в цеха на Слави Плачков. През 1975 година за българските профсъюзни деятели се открива възможност да учат във Висшата профсъюзна школа в Москва. Атанас Бозов е приет за студент в Школата на следващата година и я завършва през 1980-а, когато столицата на бившия Съветски съюз е домакин на XXII Лятна олимпиада. Затова този випуск и до днес се нарича „олимпийски“. След студентските години в Москва житейският му път отново го води в „Арсенал“, където е избран за председател на профкомитета на Завод 5. Следва тригодишен период, в който е партиен секретар на Завод 5. И ако днес, 34 години след демократичните промени у нас, „партиен секретар“ звучи прекалено номенклатурно и соц, Атанас Бозов признава: „Не се притеснявам да кажа, че съм бил партиен секретар – това беше голяма отговорност за мен!“. През 1986 година е избран за секретар на Общинската организация на българските профсъюзи в Казанлък, който пост заема до 1990-а. От февруари на същата година е избран за председател на КНСБ в „Арсенал“ и до днес остава верен на заводската синдикална структура и на „Арсенал“.

Вече 61 години, цял един живот

Както на всеки юбилей, и на този емоциите преливат и сякаш изпълват пространството, събрало съмишленици, колеги, приятели, хора, с които сте били заедно, рамо до рамо, и в радост, и в трудности. Заедно с това идва и равносметката за свършеното във времето назад. Като участник в събитията по време на най-тежките, съдбоносни, години за предприятието, Бозов сподели: „Стачката в „Арсенал” в началото на 90-те беше предизвикана отвън. Тя доведе до това, че сменяха ръководствата едно след друго, но някои от тях изобщо не бяха за това място. Освен г-н Чучумишев и г-н Караенев, които идваха в синдиката и ни питаха какво ще правим, за да се спре това, единствено г-н Николай Ибушев излезе до нас пред сградата на Управлението и каза пред всички, че тази стачка ще срине „Арсенал”... Нещата в завода вървяха назад. За предприятието вече имаше само две възможности - или да се ликвидира, или да се приватизира. Ние застанахме зад г-н Ибушев и тръгнахме да правим РМД, за да спасим „Арсенал”. На всяка конференция казвам на членовете на нашата организация: „Трябва да сме горди, че ние дадохме своя принос да го има „Арсенал”. Основното беше да запазим „Арсенал”, защото, докато „Арсенал” съществува, ще има и ръководство, и синдикати, и най-важното – хората ще имат работа и ще бъдат спокойни за себе си и за семействата си. Днес ние работим тук, утре ще са нашите деца и внуци.”

От целия ръководен екип на дружеството, който уважи събитието, юбилярът получи прекрасно изработен сувенир на автомат „Калашников“. Заедно с това, председателят на фирмената организация на КНСБ бе поздравен от генералния директор на „Арсенал“ инж. Николай Ибушев. „Когато „Арсенал“ бе разтърсен от голямата стачка, когато предприятието беше във финансова изолация и бе на прага на закриване, КНСБ и неговият председател Атанас Бозов осъзнаха реалната заплаха този огромен завод да бъде сринат и хиляди хора да останат без работа. Благодарение на тях и на хората, които им имаха доверие, благодарение на общите ни усилия, към които по-късно се присъедини и КТ „Подкрепа“, заедно – ръководство и синдикати, успяхме да преодолеем този изключително труден момент и да запазим „Арсенал“, сподели инж. Николай Ибушев, който поема ръководството на предприятието през 1997 година, в един от най-тежките периоди на завода.

„Атанас Бозов е легенда в българския синдикализъм“

Това каза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, връчвайки на юбиляра реплика на меча на хан Кубрат. Поздравления поднесоха още председателят на Националната федерация „Метал-електро“ Илия Илиев, председателите на синдикалните организации на КНСБ на всички заводи в дружеството, както и председателят на общинската структура на синдиката. Танцьори от Фолклорен ансамбъл "Арсенал" създадоха настроение с ритмите на българските народни танци. Уникално изпълнение на гайда на песента „Честит рожден ден“ бе поздравът към рожденика от дългогодишни приятели…. И още много усмивки, пожелания, сърдечни думи и искреност в един запомнящ се ден за една легенда на 80. Честит да е!