След Втората световна война, към януари 1945 г., в 6-те военни фабрики и в работилниците в страната заетите били общо около 11200 души – офицери, инженерно-технически състав, служители и работници.

Военната промишленост имала да решава редица сериозни проблеми. Поръчките за военна продукция били драстично намалели, техническите кадри били малобройни. Машините и инсталациите трябвало да бъдат пренастроени за нови производства, които били от първостепенно значение за следвоенната икономика на държавата. Предприети били решителни мерки за обновяването и укрепването на военната индустрия.

Бързо усвояване на нови изделия в ДВФ – Казанлък

Като всички останали, предприятието в Казанлъксъщо било изправено пред различни предизвикателства. До 1948 г. то все още е Държавна военна фабрика. За кратко в нея били изпълнявани частни поръчки, които другаде не било възможно да бъдат изпълнени – ремонт на колянови валове на големи дизелмотори на електроцентралите във Варна и Видин, турбинни колела на други централи, изработка на сложни глави за плетачни машини, цилиндрови глави за дизелмотори, двигатели за частни мелници.
След това във фабриката започнало бързо усвояване на нови изделия – за домакинския бит, селското стопанство и промишлеността – по 10-15 вида средногодишно. В първите 10 години в ДВФ се изработвали над 50 вида изделия. В началото те били примитивни – лопати, каруци, печки, брани и др.

Каруци и печки за отопление

Съгласно Постановление на МС №12 от 25 февруари 1947 г. Военната фабрика в Казанлък преминава на стопанскасамоиздръжка като самостоятелна юридическа личност, оставайки на подчинение на Министерството на народната отбрана. От м. април с. г. фабриката започва да изпълнява специална производствена програма, свързана с преминаването на България за пръв път къмпланова работа. Всички правели предложения за нови производства – и началниците, и работниците. Постепенно производството се усложнява – тракторни плугове, сламорезачки, сеносъбирачки, гроздомелачки, центрофуги, култиватори, каросерии, електропроводни стълбове, електромотори, ремаркета и др. Това довело и до въвеждането на различни организационни, административни и социални дейности.

Патриотичният и трудов подем

През 1944 г. работницитев ДВФ създали помощна организация от 1800 души, които събрали 185 хил. лева и, заедно със 110 колета, ги изпратили на фронта.Събрали и 77 500 лева за подаръци на завръщащите се от фронта бойци от 23-и пехотен Шипченски полк.
През август 1944 г. по заповед на Военното министерство, майсторите в казанлъшката ДВФ, ползващи се с огромното доверие на институцията, изработили действаща миниатюрна карабина „Маузер“ за 7-годишния тогава Симеон II по случай рождения му ден. Днес тя се съхранява във Военноисторическия музей – София.

Подаръкът за Симеон II

През 1945 г. колективът на ДВФ участвал с 12 млн. 493 хил. 200 лв. в „Заем за свободата“. Помагал и на селското стопанство – над 1200 работници участвали в бригади в почивните дни. За оказаната от ДВФ помощ селяните се отблагодарили, като на всеки бригадир дали по една кола дърва, предоставили и продукти за работническия стол и за детската градина във фабриката.
Създадени били първите организации, идеологически подпомагащи производството: на Отечествения фронт, БКП, БЗНС, РМС.
През 1945 г. във фабриката е създадена профсъюзна организация – най-голямата в българския Металоработнически съюз, наброявала 2200 души.
Между трудовите колективи било обявено съревнование.Димитър Гайдаров е първият ударник на фабриката, обявен на 1 май 1946 г. През следващата година първенците станали 45. През 1948 г. най-добрите работници били награждавани с безплатна храна, както и с хранене при ударниците за един месец.

Първите в страната нови производства на ДВФ

В периода 1944-1947 г. в ДВФ, за първи път в България, са изработени два нови бинокъла с български лещи и призми.
През 1946 г. започва производството и на първите в странатаакумулатори.
Бил обявен вътрешен конкурс, спечелил го инженер-химикът Стоян Желев.
Произведен е първият български дизелмотор, който през 1947 г. бил включен в първомайската манифестация в Казанлък. Произведени са и първите дизелмоториот 5, 15 и 18 к. с. и първите 1000 помпички за горивото на дизелмоторите, чието производство изисквало точност до няколко микрона и никое друго предприятие не се наемало да ги прави. Технологията измислили
началникът на инструменталната работилница Кирил Бончев и главните майстори Васил Ненков и Захари Стефанов. Благодарение на помпичките на ДВФ излезлите от строя многобройни транспортни средства в армията и в стопанството станали годни за използване.
Създаден е и първият в страната струг – „Нилес“, който под името „Модел 100“ получава много висока оценка на Мострения панаир в Пловдив. Усвоено е производството и на по-големи стругове „Модел 200”.

Организационни и административни промени

В периода 1945-1947 г. са въведени трудови норми, създадено е бюро „Норми“; сформиран е отдел „Технически и качествен контрол“; открито е Практическо механо-техническо училище; въведена е денонощна охрана от самите работници; затегнати са трудовата и финансовата дисциплина; въведени са материални стимули.
През 1947 г. били създадени първите производствените бригади – новост в дейността на фабриката. До края на годината броят им достигнал 76.
Първият ударник на ДВФ, обявен в първомайско съревнование – през 1947 г., бил работникът Ганчо Колев Велчев от леярната работилница, който получил и финансова премия.
Посещение на военния министър Георги Дамянов през с. г. установява, че от всички военни фабрики в страната, най-големи успехи има фабриката в Казанлък. През 1948 г. подетият почин за даване на безплатен труд се превърнал в масово движение.В чест на 1 май през 1948 г. били дадени 52693 часа безплатен труд, равняващи се на 2 млн. 692 хил. 729 лева.
През с. г. се появили и първите рационализации. Техникът Димитър Гудев, например, създал приспособление на фрезмашината за пробиване на дупките на радиаторите, с което производителността била повишена с 800%.
Направени били и някои други промени: с министерска заповед от 1948 г. обръщението "господине" във фабриката било заменено с "другарю"; сменени били и старите отличителни знаци на военните униформи – звезди, копчета, кокарди и др.

Преломната 1948 година

На 10 декември 1948 г. е създаденонай-голямото индустриално обединение в българската военна промишленост – Държавното стопанско обединение „Металхим“, включващо военните заводи в страната.
От 1 юли с. г. ДВФ в Казанлък е преименувана на Военен завод 21, а от 25 декември – на Завод 10. Сформирано е Военно представителство – за приемане на изделията със специално предназначение.
Направена е реорганизация в структурата, създадени са 8 отдела: Общомеханически, Артилерийски, Електротехнически, Сградоустройствен, Пиротехнически, Химически, Оръжеен и Барутен.
1947 г.
Производствената дейност включва:
- 7,62 mm патрони за пушка, картечница, картечен и обикновен пистолет;
- 9 mm патрони за картечен пистолет;
- Отбранителни и нападателни ръчни бомби;
- Гранати за пушечен бомбохвъргач „Маузер“;
- Бомбохвъргач „Маузер“;
- 7,62 mm картечни пистолети;
- 120 mm минохвъргачки;
- Ракети /еднозвездни – бели, зелени, червени, двузвездни, тризвездни и облачета/;
- Артилерийски димки и гръмове;
- Маневрени патрони за 7,62 mm пушка, карабина, лека и тежка картечница, 37,2 mm „Шкода“, 4,5 сm „Руски“, 5 сm и 7,5 сm „Райнметал“, 7,5 сm „Шкода“, „Круп“ и „Шнайдер“, 10,5 сm Д/22 и Д/30 гаубици, 12,2 сm Д/47 „Руски М-31“, 15 сm Д/30 гаубици „Круп“, 15,2 сm Д/29 гаубици;
- Боен нитроглицеринов барут;
- Маневрен оръжеен барут;
- Запасни части за 7,62 mm пушки и пистолети, 7,65 mm пистолети, бронеизтребителни и дивизионни оръдия, армейска артилерия;
- Смазочни материали;
- Поддръжка и проучване.
От 1949 г. нататък предстоят години на бурно развитие на казанлъшката оръжейница, в които тя категорично ще затвърди позициите си на водещо предприятие в отбранителната индустрия на България.
Подготви: Мария Рашкова