Това са години, в които комбинатът в Казанлък не е отстъпил от позицията си на най-голямото предприятие в отбранителния бранш на държавата.
Специалното производство е съчетано с мощно и модерно машиностроене
Делът на арсеналските приходи от продажби в системата на ВПК е сред най-големите – около 10 %. Продукцията на МК „Фридрих Енгелс“ слави името му на всички континенти. Това е времето на „хилядата фрези“ годишно, търсени вече в над 60 страни.
Предприятието е пионер в организацията на труда. Комплексната структура – обособени и взаимно свързани заводи, дава много добри резултати. Откритите помощни заводи и цехове осигуряват препитание на хората и в по-отдалечени населени места – Ямбол, Харманли, Килифарево, Кърджали, Тополовград, Стралджа, Айтос и др.
Заделят се огромни средства за нови инвестиции: разширява се Завод 3; Заводът за пружини в с. Крън, разширен през 1982 г. с нови халета, организира производството на синтетичен диамант; през 1980 г. е създаден Метрологичен отдел; през 1984 г. е открит Институт за металорежещи машини – със забележителна развойна дейност и мащабна работа по Националната програма ГАПС; създаден е Инженеринг; започва производството на нови машинни центри по лиценз на японската фирма „Ямазаки”; оборудван е Завод за производство на твърдосплавни смеси и пластини и на монолитна модулна система „Варилок“ по лиценз на „Сандвик Коромант“; модифицират се фрезовите и агрегатните машини, разширява се производството на инструментална екипировка.
Предприятието има плодотворно сътрудничество с редица държави: СССР, Япония, Германия, Италия, Австрия и др.
Начело на комбината в периода са инж. Тончо Чукалов – от 1974 г. до 1983 г., и инж. Иван Иванов – от 1983 г. до 1991 г.
Инж. Тончо Чукалов
Осъществени са още две официални посещения, третото и четвъртото, на първия държавен ръководител Тодор Живков – на 17 септември 1979 г. и на 31 август 1980 г. Скъпи гости на колектива през 1979 г. са и кап. Георги Георгиев, първият българин, сам обиколил земното кълбо с яхтата „Кор Кароли“, и първият български космонавт Георги Иванов.
Плодове на арсеналската мисъл
Успоредно с увеличения брой рационализаторски предложения, арсеналските специалисти правят различни нововъведения – собствени разработки. В Завод 1 за първи път е внедрена агрегатна машина с електронно управление – АМ 0164. Внедрен е и реле-кулономер за електронно дозиране на електричеството при обработката на детайлите. В Завод 2 започва да работи автомат за контролиране отворите на едно от изделията, който заменя ръчния труд и не допуска брак. В завод 4 е приложена система за безконтактен стоп на измервателния труд. Базата за развитие внедрява в производството 16 разработки и проектира нови 35. Изградена е модерна лаборатория с правá за извършване на държавни изпитания на изделията. Усвояват се агрегатни единици за пренастроеваеми агрегатни машини. Проектират се металорежещи машини за серийно производство. Изработен е прототип на ново изделие – обработващ център НМ-422. Създаден е автомат Г 007-00-00-00 с автоматично действащо устройство за 100% следоперационен контрол на височината на дребни детайли. Направено е и друго многомерно устройство – МКИ-Г030 – за едновременен контрол на всички параметри при еднократно поднесен детайл. Разработен е уред за измерване на външни резби УКВР. Създадено е трето поколение конзолни фрезови машини – модел ФВ-325.02, окомплектован с вносна микропроцесорна система за ЦПУ, модел TNC131 и по-късно със система за ЦПУ модел „Изоматик-Ф500“.
Уникалните нови изделия
В серийно производство са пуснати:
1983 г. – 23 mm зенитна установка;
1984-86 г. – 5,45 mm автомати;
1985-87 г. - 5,45х39,5 mm патрони;
1986-87 г. – 122 mm гаубица и др.
Уникалната машина БМП-23 е оборудвана с 23 mm зенитен автомат и 7,62 mm танкова картечница. На база на производство на ЗУ-23-2 се изработват вкладни цеви за различни артилерийски системи, използващи боеприпаси калибър 23 mm. През 1980-1983 г. се усвоява и ПЗРК „Стрела-2М“.
През 1984-1986 г. се усвоява цялата гама от 5,45 mm автомати – АК-74.
Между 1981 и 1987 г. се произвеждат заряди за 125 mm снаряди за танкове Т-72. Усвоява се производството на електровъзпламенители и елементи на взриватели за нови видове артилерийски снаряди, както и на боеприпаси за автомати и картечници – 5,45 х 39 mm патрони. През 1986-1987 г. е усвоено производството на 122 mm гаубица оръдие /2А-31/ – част от самоходна артилерийска установка, САУ „Гвоздика“. Създадени са единствените по рода си машини в страната тогава: дълбокопробивна, протяжна и щос-машина за затворната част.
Разработен и усвоен е собствен картечен пистолет „Шипка“, който по-късно е разработен в два калибъра – 9х18 mm и 9х19 mm.
Картечен пистолет „Шипка“
Нови отличия
В периода 1978-1979 г. Спортният клуб и Клубът за ТНТМ са наградени с „Народен орден на труда“ – златен; работникът Ангел Атанасов е удостоен с орден „Георги Димитров“; на 35-я панаир в Пловдив пренастроеваемата агрегатна машина с програмно управление модел А-051 е наградена със златен медал; комбинатът получава наградата „Златни ръце“ – за гамата си агрегатни възли. През 1980 г. прототипът на обработващия център на модел ЦМ 522.61 е оценен като върхово постижение в българското машиностроене и на панаира в Пловдив е отличен със златен медал. А през 1982 г. машината модел TNC131 е отличена със златен медал и почетен диплом „Златни ръце“.
Ковачница на кадри
Завършили висши технически институти в страната и в СССР, тръгнали от различни етапи в производството, висококвалифицираните кадри доказват своя опит, перспективно мислене и авторитет не само в комбината, а и на други отговорни управленски длъжности в страната. „Арсенал“ се превръща в истинска „ковачница на кадри“, както е наричан до днес. Той дава на България един министър, двама заместник-министри, четирима генерални директори на Държавни стопански обединения, трима народни представители и трима кметове на Казанлък.
Заводът майка на българската индустрия
Своите постижения и възможности казанлъшката оръжейница пренася върху промишлеността в цялата страна. Част от нейната продукция се превръща в основно производство на новосъздадени крупни предприятия, заемащи важно място в родното машиностроене. От завода в Казанлък се раждат: Завод „Георги Димитров“ – Русе, ЗММ – София, Завод „Мадара“ – Шумен, Завод „Методи Шатаров“ – Пазарджик, Силнотоковият завод „Васил Коларов“ – София, Заводът за дизелови мотори „Васил Коларов“ – Варна, Завод „Хидравлика“ – Казанлък, Заводът за ел. батерии в Никопол и др. Именно заради това казанлъшкото предприятие е наричано Заводът майка на българската индустрия.
Държавна фирма „Арсенал“, 1989
При реорганизация на ДСО „Металхим“, с Решение на Министерския съвет № 83 от 2 юни 1989 г., комбинатът е обособен като самостоятелна държавна фирма, която приема името „Арсенал”. Така предприятието връща първото си наименование – от създаването му през 1878 г. до преместването му в Казанлък през 1924 г. ДФ „Арсенал“ е регистрирана с Решение на Старозагорския окръжен съд на 12 юни 1989 г.
Подготви Мария Рашкова
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!