Българската военна промишленост навлиза в период на много ускорено развитие. Персоналът се увеличава 15-20 пъти. За 35 години, по решение на СИВ, България е получила безплатно от СССР лицензионна техническа документация за над 250 военни изделия.
В оръжейницата в Казанлък се въвеждат нови мощности за по-широкоспектърно производство. Повишава се квалификацията на кадрите, нараства броят на специалистите. Открити са: новата сграда на поликлиниката, почивната станция в Несебър, Домът на културата, музеят и други обекти.
Директори през периода са инж. Васил Тюркеджиев – от 1969 г. до 1972 г., инж. Стефан Дамянов – от 1972 г. до 1974 г., инж. Тончо Чукалов – от 1974 до 1983 г.
Предприятието е наградено с високи държавни отличия, вкл. с два ордена „Георги Димитров“. През 1975 г. първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков го посещава за втори път.
От 1971 г. наименованието му е Обединени заводи „Фридрих Енгелс”. Към 1975 г., заедно с филиалите в други населени места, числеността на персонала е около 23 000 души.
От 1977 г. предприятието е Машиностроителен комбинат „Фридрих Енгелс“.
Базата за техническо развитие
Създадена е през 1967 г. със задачата: целенасочено развитие на металорежещите машини. Дългогодишен ръководител е инж. Неделчо Братоев.
Базата преминава през няколко етапа: специализира се в проектирането на агрегатни машини и поточни линии и става База за развитие и внедряване; усвоява машини с цифрово-програмно управление – ЦПУ; реорганизира се в База за развитие и внедряване на малогабаритни агрегатни машини.
На 16 декември 1968 г. излиза 10-хилядният брой на бормашина ПК-32. Тя е подарена на машиностроителното предприятие ВЕБ в ГДР.
На 21 декември 1975 г., в чест на 10-ата годишнина на ЗММ, е произведена 10000-та фрезмашина ФУ-251, поднесена като дар на Куба.
Първите фрезмашини с ЦПУ
На 23 август 1973 г. тържествено е предадена първата програмна машина тип ФВ-323-01. На гостите, като сувенир, е раздадена емблемата на предприятието, програмирана и изработена пред самите тях. Тази машина, както и втората тип ФХ-323 02, на Пловдивския панаир са оценени като значителен скок в усвояването на нови високоефективни средства за производството. Изработена е и програмна фрезмашина ФВ-323-01 – хоризонтална от конзолен тип.
Новите обекти
През това десетилетие започват да функционират: Завод за агрегатна техника; Завод за нестандартно оборудване; нов леярен цех, нови участъци за барутно, патронно, капсулно и пиротехническо производство; нови корпуси за производство на стрелково и артилерийско оръжие; лаборатории, складове, стрелбища, изпитателни полигони и др.
През 1968 г. е създаден Електронно-изчислителен център – ЕИЦ, който от 1972 г. е в нова сграда; създаден е Сувенирен цех; през 1969 г. е открит Завод 4 в Мъглиж; през 1971 г. е направена първата копка за строежа на Завод за автоматични линии; през 1974 г. започва изграждането на Завод за пружини в с. Крън. Създаден е Център на металорежещи машини с ЦПУ.
Продукцията
Производствената програма обхваща над 430 изделия и детайли, осъществява се координация с 260 предприятия в страната. През 1967 г. обемът на продукцията е увеличен над 10 пъти в сравнение с 1945 г. Само през 1975 г. производството на твърди пластини е увеличено с 50% спрямо 1971-ва.
През 1968 г. в редовно производство са пуснати противотанковата гранатохвъргачка СПГ-9, детайли за изстрел ПГ-9 – стартов заряд, основен заряд с електрозапалване, трасьор ПГ-9 и др.
През 1972 г. основната номенклатура със специално производство за година включва: автомат „Калашников“, РПГ-7, СПГ-9 и СПГ-9Д, патрони, 23 mm изстрели, бронетанкова техника, трасьори, стартови и маршови заряди.
Усвоява се серийно производство на нови изделия:
1971-72 г. – 9х18 mm пистолетни патрони;
1971-73 г. – картечници;
1972-74 г. – 9 mm пистолети;
1976-78 г. – 7,62 mm танкови картечници.
През 1975 г. са завършени пробни серии на 23 mm зенитна установка, мерник за ПГН-1 и ПГН-9, 9 mm пистолет „Макаров“, сферични барути за 7,62 mm патрони, СПГ-9ДН и малогабаритни силови глави.
В края на 1969 г. в ОПП „Фр. Енгелс“ е създадена първата в страната събирачна електро-механична машина – СЕМ. Без чужда помощ са конструирани 569 детайла и 139 сборки. На 31 декември с.г. СЕМ-101 се завърта и събира 5+6=11. От нея е изработена само нулева серия, т. к. Комитетът за наука и технически прогрес прекратява производството ѝ.
На 1 август 1974 г. в ОЗ „Фр. Енгелс“ за първи път е получен синтетичен диамант. Поставено е началото на производството на елмазни инструменти в България.
Производство на синтетичен диамант
Дейности за увеличаване на производителността
През 1967 г. са предприети Мерки за охраната на труда и противопожарната защита. В действие влиза Програма за обучение на ръководни кадри в предприятието. През 1968 г. е въведено многофакторно заплащане. През 1969 г. предприятието откликва на призива за строг режим на материали и суровини, изградени са щабове за икономия на материали, труд и ел. енергия. От с. г. ежеседмично в ОПП се провежда Ден на качеството. Ежегодно се провежда конкурсът „Най-добър млад майстор“ – през 1977 г. той обхваща 1200 участници с 36 вида професии. Наставническото движение
е широко развито – към 1977 г. 295 наставници обучават 838 млади работници. Провеждат се ритуали за приемане на млади работници. Въведена е бригадна стопанска сметка.
През 1972 г. е утвърдена Система за морални и материални стимули. Присъждат се званията: Почетен член на ОЗ „Фр. Енгелс“, Майстор в професията, Ветеран на труда, Най-добър рационализатор и др.
На заводите първенци тържествено се връчват Преходното червено знаме на МС и ЦСПС и на Министерството на машиностроенето и ЦК на профсъюза, както и знамето с образа на Фридрих Енгелс по време на организираните Енгелсови дни. Първенците в съревнованието са награждавани и с почивки в гр. Дебрецен, Унгария.
Международна дейност и търговия
Износът през периода 1967-1977 г. ежегодно нараства с 15-20%. Продукцията с марката на ОЗ „Фридрих Енгелс“ шества вече в 37 страни от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Това е оценено като особен принос в превръщането на България в развита индустриална страна.
Обединените заводи се представят с внушителен брой собствени изделия на международни изложби и панаири. Само през 1972 г. предприятието участва в 13 изложения.
През 1969 г., на изложба в Москва, прототипът на ФУ-251 получава „Юбилеен медал“. През 1970 г. изключителен интерес на Пловдивския панаир предизвикват изложените за пръв път фрезмашини ФУ-251 и ФУ-321. През 1973 г. програмните машини ФВ-323-01 и ФВ-323-01 – хоризонтална от конзолен тип, са отличени на панаира със златни медали, а фрезовата машина с ЦПУ получава най-високата оценка К. През 1975 г. в Пловдив за първи път е показана нова модификация на фрезмашина ФУ-321, конструирана с механизирана ръка.
Високо признание получават през 1974 г. твърдите сплави и инструменти – в Женева им е присъден медал „Вермей“, а в Брюксел – златен медал. През 1975 г. в Нюрнберг, ГФР, те завоюват сребърен медал.
Признанието
През това десетилетие казанлъшката оръжейница е вече крупно промишлено предприятие, в което се решават големи производствени задачи от национално значение. Признанието идва с многобройни държавни и други отличия.
През 1967 г. на ОПП „Фридрих Енгелс“ тържествено е връчен най-високият орден „Георги Димитров“.
На 18 октомври 1974 г., с мащабен митинг на стадиона, с духова музика и 50 оръдейни гърма, е чествана 50-годишнината от установяването на предприятието в Казанлък. Държавният съвет награждава ОЗ „Фридрих Енгелс“ с втори орден „Георги Димитров“.
През 1976 г. Обединените заводи са удостоени с орден „Народна република България“, първа степен, и със Знамето на трудовата слава.
С орден „Георги Димитров“ е награден инж. Неделчо Братоев. Инж. Иван Григоров и инж. Иван Иванов са удостоени със званието „Герой на социалистическия труд“, 4-ма специалисти са признати за изобретатели.
През 1975 г. три от бригадите са удостоени с Народен орден на труда, една – със златен и две – със сребърен.
През 1976 г. с Народен орден на труда, орден „Червено знаме на труда“, орден „Трудова слава“ и др. са наградени много от първенците в труда, които са Златният фонд на предприятието.
Подготви Мария Рашкова, автор във в. "Трибуна Арсенал"
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!