За историята на българските машини с ЦПУ

БЪЛГАРСКИ МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ С ЦПУ
Исторически сведения 1970-1989

Така се нарича книгата на доц. д-р инж. Пламен Угринов от ТУ -София и Технически колеж Казанлък. Книгата е история за българското мaшиностроене, като обхваща периода от 1977 до 1989 година. Той е интересен с това, че съдържа в себе си зараждането, развитието и разцвета на нашите металорежещи машини с ЦПУ.


По това време най-големият български холдинг за производство на металорежещи машини- Държавното стопанско обединение „Заводи за металорежещи машини” (ДСО „ЗММ”)- предлагаше на пазара една изключително богата гама от машини. Например, типоразмерът на обработващите центри обхващаше диапазона от 200 mm до 1500 mm. Това широко разнообразие се допълваше от машините, произвеждани в ДСО „Металхим”. Продукцията намираше добър прием както у нас, така и в чужбина. Експортът се осъществяваше предимно в страните от Съвета за икономическа взаимопомощ и най-вече в СССР, в развиващите се страни (основно от Близкия изток, Латинска Америка и Северна Африка) и в някои страни от Западна Европа. Редица от образците, каквито са обработващите центри РВ 501.24 и МС 032, в течение на повече от две десетилетия от създаването им продължаваха да се произвеждат и продават в различни усъвършенствани модификации.


Такива значителни постижения следва да бъдат обект на всестранен анализ от позицията на днешния наблюдател и изводите могат да бъдат полезни за съвременното ни производство на металорежещи машини с ЦПУ. Една от трудностите, които ще срещнат изследователите, е оскъдната публична информация за периода. Годишниците на ЦНИИММ, Алманаха на ЦНИИММ от 1987 г., както и албумите на отделни фирми, в които този въпрос е засегнат добре, днес са библиографска рядкост и поради това труднодостъпни за широко използване.


Целта на настоящата книга е да съхрани и обогати хронологията и фактологията на създаването на българските металорежещи машини с ЦПУ през годините от 1977 до 1989, да покаже на днешните машиностроители постиженията на техните предшественици. Това е особено важно на фона на срива в машиностроителното производство след 1989 г., продължил повече от 10 години. Фирмите водеха отчаяна борба за оцеляване, квалифицираните кадри станаха жертва на големи съкращения, на безценица бе разпродадено уникално оборудване. Така конкурентноспособността бе драстично намалена, свити до минимум се оказаха и възможностите за бъдещо развитие.


Авторът, доц. д-р инж. Пламен Угринов, е пряк свидетел на голяма част от периода на разцвета на родното производство на металорежещи машини с ЦПУ. В годините от 1977 до 1989 е работил в ЦНИИММ- София, където се констриураха, а след това внедряваха по заводите, основните представители на българските металорежещи машини с ЦПУ. В качеството му на научен сътрудник и ръководител на лаборатория по изпитване и изследване на обработващи центри е участвал в конструирането, изпитването, изследването и внедряването в серийно производство на редица обработващи центри, сред които РВ 501.24, ЦМ 040, ЦМ 080, ЦМ 100 и др. Това е дало отражение и в акцентите в тази книга- по понятни причини по-добре е отразена дейността на ДСО „ЗММ” и ЦНИИММ-София в сравнение, например, с ДСО „Металхим” и Комбината „Фридрих Енгелс”. Тук е мястото да бъде изказана благодарност на инж. Янко Запрянов от Арсенал ЕООД- Казанлък за съдействието с подходящи материали, отразяващи дългогодишната дейност в областта на производството на металорежещи машини с ЦПУ на това наше най-голямо машиностроително предприятие.


Глава 1 е посветена на общите въпроси на възникването и развитието на металорежещите машини с ЦПУ. Проследява се делото на Джон Т. Парсънс като изобретател на цифровото програмно управление на металорежещите машини, първата демонстрация на металорежеща машина с ЦПУ, появата на първата машина с ЦПУ, имаща търговско предназначение. Разглежда се развитието системите за ЦПУ и конструкциите на металорежещите машини.


В глава 2 са представени общи бележки по българските металорежещи машини с ЦПУ.
В главите от 3 до 6 са показани последователно българските стругови машини с ЦПУ и стругови центри, обработващи центри и фрезови машини с ЦПУ, шлифовъчни машини с ЦПУ, високопрецизни и свърхпрецизни металорежещи машини с ЦПУ.


В глава 7 се прави представяне на българските системи за ЦПУ, системите за електрозадвижване и управление.
В глава 8 се се разглеждат българските решения за хидро- и пневмозадвижване на металорежещите машини с ЦПУ.
В глава 9 се засяга въпросът за българските автоматизирани модули и комплекси, изградени на базата на наши металорежещи машини с ЦПУ.
В глава 10 вниманието се насочва към дейностите, които съпътстват конструирането, изработването, асемблирането, изпитването и изследването на машините и подготовката на кадри за работа с тях.


Книгата е издадена през 2017 г., записана е на CD и може да бъде поръчана за доставка чрез куриерска фирма.
Предназначена за всички, които се интересуват от миналото на българското производство на металорежещи машини с ЦПУ. Може да бъде използвана при обучението на професионалните бакалаври от специалността „Технология на машиностроенето“ на Техническия колеж-Казанлък.