Ненужен

Като паднаха два пръста сняг и ни налегнаха грижи.

Преди това ни беше грижа за снега.Дето го нямаше. И зимата, дето ни заобикаляше.

Ама така е устроен човек: менят му се грижите. И приоритетите.

Чу ни Зимата.

Дойде за няколко часа.

За капак и преспи посипаха някои пътища, по които и лете е трудно минаването.
Но човек е устроен така: да си прави често сам трудното.

Та като паднаха два пръста сняг, и ни налегнаха други грижи.

И онова Другото, стана излишно.

Тежи. Пречи. Излишен товар. Банална емоция.

Детето в мен.

Детето в теб.

Обичта. Топлината. Отношението. Ближният.

Сигурно и затова този Мечо е навън. В калта. До ръждивия контейнер за смет. Излишен.

Ненужен.

Само Прах.

Натирен до оградата.

Край пътя .

Раздран.

Защото някой му е много ядосан.

Банално, нали?

Като сивотата, която все повече здраво стиска в щипки дните и душите ни.

И какво толкова?

В крайна сметка- зима е. Февруари. И паднаха цели два пръста сняг.

И тук - там има преспи. И пищим.

Дерт голям, светът свършва.До зеленото има време.

И какво толкова, че Отношението и Топлината са някъде в калта .

Да живее битовизма.

Зима е. С два пръста сняг.