Дотам ли се докарахме?

Само преди две седмици всички цъкахме от удивление и детска радост в очите, заради Великденското настроение и красота, появили се в парк „Розариум“ и в централната част на Казанлък.
Красота, създадена с желание и старание от деца и ученици от детски и учебни заведения от общината.

Пъстри зайци и яйца от стиропор, изписани и накичени с табелки на своите създатели, радваха малки и големи. А селфито сред тази красота бе просто задължително.

Очевидно обаче или детската радост от красотите е била в повече, или родителският непукизъм и неглижиране на това как и с какво играят децата в парка, са дали резултат:
Картинката е тъжна, нелепа и на моменти дори страшна, жалка и много срамна:

Изпочупени яйца, изрисувани, изпоизбодени очи на иначе весели Великденски зайци или счупени и срязяни уши, носове. Има и откровено поругаване. И липси. Цели.

Някой просто нещо си харесал.

/Или решил: също като с фонтана от КИАЦО, в ролята на катерушка или градинският шах в парк "Розариум"/.

Наредените в импровизирана метална кошница огромни Великденски яйца в центъра на Казанлък също не бяха пощадени: те се търкаляха нощем на различин места, превърнати в средство за забава и развлечение на очевидно скучаещи деца. И пораснали такива.

Така за втора поредна година се опитваме или поне част от нас да покажем на себе си преди всичко, и после на света, че нищо хубаво не си струва. И че ничие усилие, пък било то и на децата ни, не е по- важно и ценно от изкривеното ни разбиране за детска игра, забавление или колекитвно дело.

И че всяка една креативна, читава и приета от повечето хора идея, може просто да „иде на кино“. Нещо повече.
В нашите ширини винаги си го намира. "Отиването на кино".
Под формата на як ритник, химикал в очите или директно нож в ушите.

Заради това анонимно детско или не съвсем престараване по отношение на рушенето, благородна иначе идея – намерение да бъде създадена голяма градска Великденска колекция от различни красоти, която да набъбва в продължение на няколко години така, че из целия град са бъдат създадени такива шарени кътове, просто няма да се случи.
При това създадени от децата на Казанлък, за децата на Казанлък.
Като много други иначе добри намерения и планове.
За които рушители и обезсърчители винаги има.

Още повече, ако са останали и анонимни.

Въпреки камерите.
Или догодина зад всяко яйце камера, зад всеки заек – пазач?

Дотам ли се докарахме?

Нищо лично: