In Memoriam: Красивата Мария расте с казанлъшката Оперета

Вместо In Memoriam, zakazanlak.bg публикува материал за Мария Стоянова, написан през 2018 година по случай 80-ата годишната на примата на Казанлъшкия оперетен театър. През 2019 година Мария Стоянова бе удостоена с Вписване в Почетната книга на Казанлък.

Връстници са. Красивата и достолепна Мария Стоянова и казанлъшкият Музикален театър, чието официално начало е положено през 1938 година. И няма нищо случайно в това, че един човек и един театър вървят през годините неразделно като близнаци. Вече 80. Нищо, че казанлъшката Оперета след демократичните промени от 1989-а я няма на сцената, но тя е там, където й е мястото - в сърцата на хората, които са израснали с нея и са били част от онзи бурен музикален живот. Тя е в сърцето на Мария - красивата Елена в оперетата „Хубавата Елена” от Жак Офенбах, Марица в „Графиня Марица” и Силва в „Царицата на чардаша” от Имре Калман, Дениз в „Мамзел Нитуш” от Флоримон Ерве, Марта в операта „Пазарът в Ричмънд” от Фридрих фон Флотоф и още запомнящи се роли в „Службогонци”, „Синята маска”, „Бракониерът”, „Птицепродавецът”...

Родена е на 2 май в Карнобат в семейството на учителка и лесничей. Живяла е в село Люляково до 7-и клас, след това семейството се премества в Казанлък, където майка й започва работа в Куленското училище, а баща й - в Горското стопанство. Мария записва 8-и клас в гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Още на 16 години в читалището я води Димитър Косев. Участва в операта „Гергана” от маестро Георги Атанасов, но ... в балета. Била най-мъничката и слабичката от всички. Играела самодива, но с искрящи очи гледала изпълненията на Иванка Котева в ролята на Гергана и на Гатьо Гъдев като Никола.

Читалището изгоря, роди се Естрадно-сатиричният театър

След „Гергана” я поканили да играе в „Аршин Мал Алан” от азербайджанския композитор Узеир Гаджибеков, където й отредили ролята на една от приятелките на главната героиня. Точно тогава, през зимата на 1954 срещу 1955 година, докато Мария била на кино в читалищния салон, който се използвал и за театър, и за кино, се чули тревожни викове за пожар. Върху главите на зрителите започнали да падат горящи парчета от греди. „Вместо да хукнат да бягат, хората се наредиха един до друг и започнаха да изнасят книгите от читалищната библиотека - спомня си днес Мария Стоянова. – Библиотеката остана, но читалищната сграда изгоря до основи. В следващата 1956 година веднага отпуснаха пари, за да бъде възстановено читалището в Казанлък.”

Междувременно един от най-ярките артисти и културни дейци на Казанлък Жоро Николов, с разрешение на Чудомир, прави естрадно-сатирична постановка със заглавие „Не съм от тях”. С нея се слага началото на Естрадно-сатиричния театър в Казанлък през същата 1956 година. Негов ръководител е Жоро Николов. Директор на театъра е казанлъшкият композитор Иван Широв, който пише и музиката за постановките. Репетициите се провеждат в мазето на читалището, а спектаклите се играят на сцената на ДНА, днес Военния клуб. В първите постановки участват Жоро Николов, цялото семейство Шишкови, Емилия Запрянова, Звезделина Гюдюлева, Христо Славейков, Георги Готев, Бончо Цветков и други.

С „Бунтовна песен”се открива новият салон

През 1957 година с операта „Бунтовна песен” от Георги Златев - Черкин се открива новият салон на читалището. Постановката става благодарение на Христо Иванов, който приема поканата на акад. Петко Стайнов и от 6 октомври 1956 година е диригент и художествен ръководител на Общинския оперетен театър и на Градския смесен хор при читалището. „Имах малка роличка – един дует с Дойчин Тутунов. Много хора бяха включени в операта и беше невероятно въодушевление както по време на репетициите, така и на самата премиера”, спомня си незабравимите мигове Мария.

Между туткала, совалките, читалището и следването

Точно тогава тя кандидатствала медицина, но не я приели и трябвало 2 години да работи. Върнала се в Казанлък. Красивата млада жена нямала голям избор и започнала работа в дърводелския цех на Промкомбината. „Една година варях туткал на двора и същевременно пеех в хора с диригент Димитър Касъров - връща се към тези луди-млади години достолепната връстница на казанлъшката Оперета. – Втората година се преместих в „Първи май”, където имаше драматичен театър. Там правех совалки. Трудоемка работа. Все питах: „Докога ще ги лъскаме тези совалки, майсторе?”, а той отговаря: „Докато се огледаш в тях, момиче!”... Работех на 2 смени – след първа смяна, веднага вкъщи, а след това – задължително в читалището. После пак кандидатствах. Този път във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), но не ме приеха. Тогава реших да се преориентирам и завърших Техникума за помощник-фармацевт и оптик в София.”

На разкопките на Севтополис

Мария Стоянова е една от малцината казанлъчани, които са имали щастието да се докоснат до столицата на древното царство на одрисите – Севтополис, която остава под водите на язовир „Копринка”. През 1954 година тя работи на разкопките под ръководството на Чудомир и Гергана Табакова. „Беше много интересен градът – разказва Мария. – Улиците бяха правилно оформени, 3-4 къщи събрани в един общ двор и излизат на една павирана улица в посока югозапад. Толкова впечатляваща древна инфраструктура..., но, за съжаление мястото бе залято с вода.” За цяло лято бригадирстване на язовира тя печели 250 лева, но пък спомените й от това, което вижда от древната тракийска столица, са безценни.

Семейството и сцената

През 1962 година Мария Стоянова се омъжва за Георги Иванов, който работи като инженер във фабрика „България”, а след работа е помощник-режисьор в Оперетния театър. През 1963 година година се ражда дъщеря им Марияна. Същата година започва репетицията на оперетата „Роз Мари” от Рудолф Фримъл, после идват следващите оперети, опери. През 1968 година се ражда втората им дъщеря Светлана, но и тогава Мария Стоянова не прекратява нито за миг участието си в Оперетния театър. Вкъщи за децата и домакинството й помага нейната майка, а двамата със съпруга си Георги са отдадени на читалището.

Ролите за Мария вървят една след друга, все по-професионално и перфектно отработени. Участва в над 25 оперети с главни роли в тях, в детски оперети като „Пепеляшка” и „Капризната Оталия”, в оперни спектакли... Любими са й Силва от „Царицата на чардаша”, Марица от „Графиня Марица”, Елена от „Хубавата Елена”... Последната оперета, в която играе точно преди завинаги да спусне завеса Оперетният театър в Казанлък, е „Веселата вдовица” от Франц Лехар. Тук тя влиза в образа на Ханна. Годината е 1990-1991-ва. „След 10 ноември 1989 година първата жертва на безпаричието в културата беше Музикалният театър – с горчивина в гласа споделя Мария Стоянова. – Успоредно с Оперетата имаше и Камерен оркестър, на който бях солистка, но и това остана в миналото”.

Днес

12 години играе в Общински театър „Любомир Кабакчиев” от основаването му като професионален театър. Участва в постановките „Балканът не е мъртъв”, „Железният светилник”, „Пепеляшка”, Бизнес по италиански”, „Кой изяде Джеймс Кук” и други. 10 години пее в хора за туристически песни „Ехо”, сега е в хор „Севтополис”, а от четвърт век неизменно е в църковния хор „Св. Йоан Дамаскин” към храм „Свети Пророк Илия” в Казанлък. Незабравимо остава нейното изпълнение на „Аве Мария”, което казанлъчани чуха на 10-годишнината на театър „Любомир Кабакчиев”. Шедьовърът в песенното творчество на Франц Шуберт в изпълнение на Мария Стоянова е звучало и в храм „Рождество Христово” при Шипченския манастир.

18 години Мария Стоянова работи като сътрудник на Община Казанлък в „Радостни обреди”. Изпълнява едно от най-хубавите и вълнуващи задължения – извършва ритуала по сключване на гражданския брак между влюбените. Била е общински съветник след демократичните промени в България от групата на БСП, но като безпартийна и е била член на Постоянната комисия по култура. От онова време помни лютия спор централният площад на Казанлък дали да се казва „Царски”, или „Севтополис”.

В личен план щастливо съжителства със семействата на дъщеря си Марияна и на внука си Филип. Има и правнучка Виктория, която е ученичка в 9-и клас на гимназия „Св.св. Кирил и Методий” – същото училище, в което Мария Стоянова се записва при пристигането си в Казанлък. Като добава към семейната идилия са четирите домашни животни - две кучета и две котки.

В творческата й биография може да се отбележи още, че пише стихове, но по случай двойния празник - 80 лични години и 80 години Музикален театър в Казанлък, тя издава автобиографична книга със заглавие „Един живот и още нещо”. В нея разказва прелюбопитната история на своето родословно дърво, започващо назад във вековете от един прадядо, дошъл от Украйна.... Но както е редно, няма да я разказваме, за да бъде интересно на многобройните почитатели на Мария Стоянова, които ще дойдат на представянето на книгата на 31 октомври, сряда, от 19.00 часа в НЧ „Искра – 1860”. А след премиерата от читалище „Искра-1860” са подготвили концерт под наслов „Животът е песен“, посветен на 80 години от създаването на Музикалния театър в Казанлък.