Тезата е на българина, на най- висок пост в ЕС- председателят на ПЕС- Сергей Станишев.

Който твърди, че "трябва да има идея за надеждата, защото хората искат да видят оптимизъм.

Убеден, че "социалната политика е тази, която показва на хората, че Европа се грижи за тях и техните доходи. И едва тогава те биха породили оптимизъм сред тях, по отношение на Европа.

И че "само критика към управляващите не е достатъчна", защото "на тези избори ще се решава не само колко депутати ще прати БСП, колко ГЕРБ, а дали българите искат запазване на статуквото или искат промяна. ЗНАКЪТ от хората се очаква в европейските институции, затова си заслужава да се гласува на тези избори."

Както и че: "страната ни навън се третира с уважение и пълноправие"и затова е "важно да се научим да си отстояваме интересите по умен начин. Без да тропаме по масата".

От професионалната си камбанария и житейски и политически опит е категоричен, че "трябва да се поучим от нашата история, да се научим да я уважаваме и от нея да извличаме поуки за бъдещите поколения. Защото, ако нямаш „котва в живота“, привързаност към твоята държава, история, култура, нямаш нищо и си като дърво без корен".



Визитка:


Сергей Станишев е бивш лидер на БСП и 5-ти в евролистата на БСП за изборите за нов състав на Европейския парламент.
Влезе в листата след бурен пленум и практическо бламиране на първоначалната листа, изготвена от председателя на партията Корнелия Нинова.
Прави кампанията си с част от предишни свои сподвижници, като не крие, че разчита на преференциален вот.
В Казанлък се срещна със симпатизанти и членове на партията, основно беловласи. От срещата отсъстваха млади паритйни активисти, както и настоящото градско ръководство на партията.
Повече от 210 минути продължи срещата с него и с журналистката Велислава Дърева, на която бе представена и новата й книга, посветена на атентата в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 година.
Станишев е бивш лидер на партията и бивш премиер на България в периода 2005-2009 година. Историк. Възпитаник на Московския държавен университет и на Лондонското училище по икономика и политически науки.
Настоящ председател на ПЕС.
В разговори с хората деликатно заобикаля въпросите за разделителните линии и вътрешните разпри в партията, с мотива, че е време „кампанийно“. Казва, че има време за всичко: за разпиляване на камъни и събиране на камъни“, но е категоричен, че вътрешнопартийните разломи е можело да бъдат спестени на партията и нейните членове, на българските граждани.
По време на визитата си в Казанлък той посети и Музея на розата. Неговото посещение съвпадна с участието на кмета на Казанлък Галина Стоянова в провеждащата се същия ден национална научна конференция, посветена на 150 години БАН и на маслодайната роза.
Кметът на Казанлък Галина Стоянова приветства Станишев в града и изказа личните си поздравления към него за позитивната кампания, която води, обърната към съществените и важни въпроси на Европа, които са неотменима част от българското бъдеще.



Господин Станишев, социолозите твърдят, че много хора ще „обърнат гръб“ на изборите за ЕП на 26-ти май. Какво може да ги накара да отидат да гласуват?

Разбирам хората. Но в същото време те трябва да разберат, че това, което се решава в Европейския парламент, касае и нас. Всеки един от нас. На тези избори ще се решава не само колко депутати ще прати БСП, колко ГЕРБ, а дали българите искат запазване на статуквото или искат промяна. ЗНАКЪТ от хората се очаква в европейските институции, затова си заслужава да се гласува на тези избори.


Толкова ли е важно за БСП с колко точно ще „бие“ ГЕРБ, понеже друг кандидат за евродепутат от листата на БСП - Деница Златева каза, че с „един глас дори повече, за нас е важно да бием ГЕРБ“? Създава се усещането, че БСП се вкопчва в числата и оставя наистина важните, съществени послания на тази кампания настрани. Затова може би хората някак се отдалечават и нямат интерес от активност в тези избори. Много лична някак стана цялата кампания. Как мислите?

Ще кажа аз какво мисля.

Кажете...

Все повече хора, според мен разбират, че това, което се решава в ЕС и Европейския парламент, касае живота им. Това, което видяхме с пакета Макрон по отношение на българския автотранспорт е един нагледен пример. Че тези решения не са абстрактни и празни приказки, а касаят нашия живот: доходите ни, поминъка на десетки хиляди семейства, свързани с този бранш. Затова водихме и ще водим много упорита битка за нейното пребалансиране и за по-справедливо решение. Мисля също, че все повече българи разбират, че страната ни навън се третира с уважение и пълноправие. И аз съм водил винаги под всякаква форма битки срещу дискриминацията на нашата страна. Важно е да се научим да си отстояваме интересите по умен начин. Без да тропаме по масата, защото не сме досаатъчно силни да тропаме по масата: и икономически, и политически не сме достатъчно силни, а и в други аспекти. Трябва обаче да се работи системно за отстояване на българския интерес в много направления: кохезионна политика, нещо което касае всеки, качеството на храните. Унизително е да ни пробутват стоки с друго качество и същата марка, като на Запад, и се стигне до въпроса за Шенген. Въпрос, който касае много българския бизнес. Хората искат да видят резултативност от българската държава за техния живот, доходите им, битката с неравенствата. Сега е много популярен национализмът, патриотарството, като линия в България, и в други страни. Всеки е патриот. Под тази мода обаче се прокарва Европа на национализмите, което е смъртна заплаха за България. Това е така защото Европа на национализмите означава, че силният ще гази слабия. „Пактът Макрон“ е ярко доказателство за това. Там големите страни от географския център се събраха и прегазиха малките след двегодишна съпротива в европейския парламент. Показно! Затова и в румънския град Сибиу, в рамките на румънското председателство се прие декларация, в която се казва, че ние ще се борим за Европа, която е единна, не на скорости. Европа на скорости е много опасна за България, която е социална държава, защото само социалната политика е тази, която показва на хората, че Европа се грижи за тях и техните доходи. И едва тогава те биха породили оптимизъм сред тях по отношение на Европа. Европа, която е солидарна: дали с грижа за бежанци или мигранти, дали с икономически затруднения, но не е изоставена и смачкана, това е основата на еврооптимизма. Затова се и борят социалистите.


Господин Станишев, странно, но вие говорите като кандидат-депутатите на ГЕРБ - обнадеждаващо, визионерски, по отношение на Европа и нашето място в нея. Не говорите като останалите си колеги в БСП – да търсим дефекти тук и сега, по отношение на вътрешната политика и да изриваме „Авгиевите обори“ на държавата. Това не ви ли създава дискомфорт?

Да изясним нещата. Естествено е опозицията да бъде критикуваща към управляващите. Естествено е и освен темата за ЕС да присъства и темата за националната политика, защото тя касае живота ни сега и днес.


.. но няма как да се промени животът ни тук, ако не се промени генералната рамка и визия в Европа, нали ?


И двете неща трябва да се променят. И да променим. В Манифеста на Партията на европейските социалисти ПЕС се казва: „Нов социален договор за Европа“. Ако питате мен, ще ви кажа обаче, че ние имаме нужда от нов социален договор в България. Каква държава и какво общество искаме. Естествено е по тези въпроси Левицата да има основни и дълбоки различия с ГЕРБ. Защото ние виждаме обществото по различен начин устроено, общественият интерес трябва да бъде водещ. Битката с неравенствата трябва да бъде държавна политика, защото страна, където има такива крещящи неравенства като в България, не може да бъде успешна. Смазващи са социалните неравенства тук. 22% от хората у нас живеят под прага на бедността, в мизерия. И още 20% живеят в тежки материални лишения. Тоест, почти половината българи едвам свързват двата края. За всяко управление това е тежка квалификация и основните усилия трябва да бъдат насочени натам. И е естествено лявата опозиция да атакува управлението там. Тези усилия обаче следва да се съчетават с визия за бъдещето, защото само критика към управляващите не е достатъчна. Големият въпрос е: Какво ще направим ние? Визия за България и визия за Европа са добри политики, има начални стъпки в този процес, но той трябва да бъде засилен, защото в крайна сметка хората искат да видят оптимизъм. Трябва да има идея за надеждата. Социалистите трябва да имат такава идея. Националната идея трябва да бъде такава. Трябва да се поучим от нашата история, да се научим да я уважаваме и от нея да извличаме поуки за бъдещите поколения. Защото, ако нямаш „котва в живота“, привързаност към твоята държава, история, култура, нямаш нищо. Като дърво без корен си.


Премиерът Борисов ви даде много висока оценка, като каза, че вие сте най- успешиият български политик в Европа. Според вас, „чува“ ли Европа България и на какъв език трябва да говори следващата генерация български политици там?


Чува България, ако България умее аргументирано да артикулира своя интерес. И да го защити, в европейски контекст, не егоистично. Сега например е популярен лозунгът: „Америка е най-голяма“ или „Франция е най-голяма“, „България е най-голяма“. Това е егоистично и всъщност националистическо като идеология и посъщество не бива да се следва. Ние сме по-слабите в тази надпревара и ще бъдем премазани. Ние трябва да сме заинтересовани от единна Европа, в която общите механизми защитават малките. Така е устроен ЕС, че никой да не бъде ощетен и постоянно губещ. Иначе няма да има смисъл. Но за да си постигаме интересите, трябва да има ежедневна, системна работа, а не кавалерийски атаки. Аз съм работил две години неуморно, за да постигна доклад, подкрепен от 514 депутати, което е 3/4 мнозинство в Европейския парламент за това България да бъде приета незабавно в Шенген. Правил съм кампания, убеждавал съм групите.

Можете ли да говорите сега на един език новите политици от България в ЕС?

Може и трябва да говорят, когато става дума за национален интерес. И мисля, че сме го показали, както и стана с казуса „Мобилност“, с казуса за българското малцинство в Албания и неговата подкрепа, и аз имам принос, и Андрей Ковачев има принос, и Джамбазки има принос, и по други теми. Но има и неща, по които ще се караме и ще се бием. Социална Европа беше смазана от управлението на ЕНП в ЕС. Ние казваме, че начинът да защитим Европа е като променим политическия баланс. Иначе няма как да се реализира идеята за социална Европа. ЕНП смята, че всичко е ОК. Те са статуквото. Националистите разбират защитата на хората, като разрушат Европа. Ние казваме: начинът да защим и хората, и Европа, е като я променим. В социална посока.

Господин Станишев, възможно ли е един ден БСП и ГЕРБ да работят заедно за интересите на България? Това е еретичен въпрос, нали?

Не, не е еретичен. Има неща, по които сме длъжни да работим заедно, въпроси, които касаят хората. Трябва да има национални стратегии, по които всички да имат съгласие: и управляващи, и опозиция. Ще има и сблъсъци, неизбежно, но те са здравословни. Разделителните линии не бива да ни превръщат в смъртни врагове, кръв да се лее. Нали сме го живяли, видели сме до какво води това. От историята трябва да извличаме поуките. Да я помним, да не я забравяме, да виждаме заплахите, които съществуват и днес от този растящ, краен национализъм и зараждащ се неофашизъм. България не е имунизирана. Има изрична, приета Резолюция на Европейския парламент срещу зараждащия се неофашизъм в Европа. И са призовани всички държави да вземат мерки. Ако в една държава, със всяко правителство, всичко почва от нулата, тази държава до никъде няма да стигне.