
Минаха много, много години от времето на Втората световна война. Страшно време на глад, разрушения, страх от бомбардировки, зловещ тътен на самолетите бомбардировачи, скривалищата и мъката по незнайно къде намиращите се по фронтовете близки и наши мобилизирани войни.
Аз помня това време, как при воя на самолетите бягахме към скривалищата на „Тюлбето”. Как ни караха да слагаме върху главите си чугунени тенджери и да лягаме под металните пружини на креватите, за да се предпазим от евентуално попаднали край нас метални парчета и части от събарящи се сгради. Помня „купаните“, които ни даваха. А това бяха малки картончета, с които можехме да вземем само по четвърт парче хляб на ден. Повече не ни се полагаше!... Но когато се опитвам да разкажа за тези тъжни години на някой млад, не ми вярват. Мислят, че това е разказ от екшън.
Въпреки всичките ужаси, на които бяхме подлагани, не прекъсвахме връзките си с фронта. Плетяхме чорапи и други дрехи за войниците. Пишехме писма. И всичко това изпращахме чрез т.н. „военна поща“ до различните военни поделения на фронта. От позициите на днешния живот понякога се чудя как успяваха нашите колети и писма да достигнат от България до Унгария в бойните части. Как са успявали по онези разкаляни пътища с конски каруци или някой разбрицан мотор. Не зная. Но пристигаха! Въпреки че понякога се е налагало да връзват краката на конете с чували, за да не се пързалят по леда или да затъват в калта.
Моят баща подполковник Димитър Алексиев Подскочиев е преживял всички тези ужаси на Втората световна война и особено тежките боеве около река Драва в Унгария като командир на втора дружина от 58 пехотен полк. Този полк е към прочутата 16 дивизия, сформирана на 24 декември 1944 г. начело с генерал Ганев, преживяла ужасите на т.н. Дравска епопея. За всичко това аз съм писала подробно в моята книга „Сред зловещата песен на куршумите“, изд. „Ивис“ В. Търново 2015 г.


По-интересна е другата картичка, която сме изпратили със сестра ми до баща ни на фронта. Понеже нямаше от къде да се купят картички, майка ни Донка Подскочиева /по баща – Чорбаджийска/ я изряза от една книжка за оцветяване. Адресирана е: „До г-н Димитър Подскочиев, В.П. /Военно поделение/ 64220.“ Датата е писана от майка ни.„Татко, получихме ти вчера картичките от градовете, в които се намираш и много ти благодарим. Пиши ни пак. Много поздрави и целувки от твоите деца Лили и Гиги“. Писана е но стария правопис от онова време с буквата „е двойно“.
А би трябвало да помним своята история, за да знаем кои сме и какво сме дали на света!
Собственоръчно изработен кафеник от Димитър Подскочиев, съпровождал го през всичките бойни действия
Автор: Лилия Димитрова
Обработка на снимковия материал: инж. Стефан Папукчиев KdB
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!