Пламен Едрев е майстор-лютиер. Син е на известния лютиер Едрьо Едрев, Почетен гражданин на Казанлък. Пламен завършва Института „Антонио Страдивари” в Кремона, Италия, под ръководството на преподавателя Ванна Замбели. През учебната 2005-2006 г. специализира и получава диплома при лютиера Масимо Негрони. Едрев-син работи заедно с баща си Едрьо Едрев и сестра си Радиана Едрева в ателиета в Казанлък и Кремона. Поддържа връзка с водещи световноизвестни майстори-лютиери, търговци и музиканти. Занимава се с ремонт и реставрация на струнни музикални инструменти. Член е на Дружеството на българските лютиери - Казанлък. Участва в редица международни конкурси в Кремона, Милано, Рим, Фермо, Малта и други, където печели престижни отличия. Последната му награда е от 2022 г. – първо място и златен медал за виола в XIII Международен конкурс ANLAI Пизоне. Участва в световните лютиерски изложения в Италия, Германия, Китай.

/На снимката: Уникалната цигулка "Лебедово око", изработена от Пламен Едрев, която е патентована./


- Г-н Едрев, 2022 г. е една от най-успешните във Вашата кариера на майстор-лютиер - спечелихте златен медал на конкурса в Пизоне, Италия. Едва на 36 години имате 8 награди от международни конкурси. Как приемате този факт?

Пламен Едрев с Алберто Симонетти, член на журито на конкурса в Пизоне, Италия, 2022 г.

- Наградите са два златни, един сребърен, два бронзови медала и три специални награди. В лютиерските конкурси се оценява съчетанието между изработка и звук, събират се точките от двете и се получава крайният резултат. Няма как да си добър в изработката, но звукът да не се е получил и да бъдеш отличен. Наградите ги дължа на факта, че зная какво правя, т.е. намирам съчетанието между изработка и звук. Няма нищо специално, но има и психологически момент. Защото на всички конкурси им е втръснало да виждат едни и същи музикални инструменти, трябва да направиш нещо различно, което да впечатли журито. И това правя. По принцип, ние всички изработваме копия на инструментите на старите майстори, но аз на всеки конкурс се старая да участвам с нещо различно, нещо, което да грабне специалистите като непоказвано досега.

/Разговорът продължава на „ти”, за да скъсим дистанцията с читателите/

- В рождената ти дата има два пъти по 11 + още една единица. Замислял ли си се, че комбинацията от толкова единици, символ на успешното начало, определя и успехите ти?

- Често ми бъркат ЕГН-то, точно зарад тези единици – 11.11. + единицата от годината на раждане. Но вероятно има значение това съчетание.

- Фамилия Едреви си е извоювала уважение в лютиерските среди у нас и по света. Безспорен е авторитетът на твоя баща Едрьо Едрев. Не те ли сравняват непрекъснато с него или точно това, че работите заедно с него и със сестра ти Радиана, ви провокира да изградите свой почерк в професията?

- Има сравнение, това няма как да се отрече. Но мога да кажа, първо, че, ако не беше баща ми, нямаше да съм лютиер. Това е повече от ясно. И второ, на много колеги лютиери синовете им се отказаха от лютиерството по средата на своето обучение. Фактът, че сестра ми и аз продължихме, не е никак маловажен. Всъщност, баща ми е маята в тестото за мен и за сестра ми. Но трябва и брашно. Така че, ако той е зародишът на всичко, то ние поехме с отворени сърца по пътя му. Защото има много случаи на добри лютиери, чиито синове и дъщери не успяха да постигнат високо ниво в кариерата.

- Ако съдим по броя на наградите, ти вече изпреварваш Едрьо с една.

- Броят на наградите не те прави добър лютиер. Имам колеги от България и от чужбина, които не желаят да участват в конкурси. Но аз винаги казвам, че там си „сверявам часовника”. И друго много важно, което бих искал да се знае, е, че лютиерските конкурси никак не са за подценяване. За 2022 г. конкурсите в целия свят бяха не повече от 4. Например, моята дъщеря ходеше на класически балет и се интересувах – в света сигурно всяка година има над 1000 балетни конкурса, докато в лютиерството са четири, а понякога са само един или два годишно. Затова смятам, че наградите от тези конкурси са постижение.

- Разкажи как изработваш инструментите си. Какво влагаш в тях – познания, сръчност, дух?

- Духът е в началото. А когато правя специален инструмент, било за конкурс, за личната си колекция или за някой музикант, там наистина започвам в даден момент дори да му говоря. И през f-четата им вдъхвам душата. Както Бог е вдъхнал душа в човека, направен от кал – така ни учеха в Италия, където започнах училище в първи клас. Но винаги съм вземал най-доброто от всеки, най-вече от баща ми. Не се срамувам да видя и извън нашето ателие какво се прави. Така всеки си има свой индивидуален почерк. Сестра ми си има нейния, който е видимо различен от моя, моят почерк пък е видимо различен от този на баща ми. В крайна сметка, това е много хубаво, защото иначе би се получило едно копиране, което при компютрите се казва copy-paste, а това никак не е приятно, особено в изкуството.

- Твоят инструмент „Лебедово око” бе представен от цигуларя Даниел Трингов като уникален, който си направил специално за него. Той е със 7 инкрустирани камъка „Сваровски” и е копие на именитата цигулка на Николо Паганини, изработена от Гуарнери дел Джезу. Има ли инструмент, за който си мечтаеш да изработиш?

Пламен Едрев и Даниел Трингов представят "Лебедово око" пред казанлъшката публика

- Това е инструментът, един-единствен.

- Цигулките и виолите на кои майстори остават вечни, ненадминати и до днес?

- Ненадминати няма, всеки е бил уникален по един или друг начин. В исторически план познаваме фамилиите Амати, Гуарнери и Страдивари, като основоположници на лютиерството не само в Кремона, в Италия и Европа са Амати. Всеки един инструмент на тези три фамилии си има характерен звук. Инструментите на Антонио Страдивари като изработка и звук са еталон. Голяма част от лютиерите в света правят неговите инструменти, защото те се оказват най-балансирани, съчетават в себе си всичко.

- Интересуваш се от много неща – психология, история, физика, астрономия... Какво, според теб, е най-важно за съвременния човек – да опознава Вселената или себе си?

- За да опознаеш себе си, трябва да знаеш къде ти е мястото. Както се казва, „камъкът си тежи на мястото”. Така е и при нас, хората. Ако си белязан от тази космическа енергия, вратата на познанието ще ти бъде широко отворена. И там наистина стават чудеса. Всичко е познание, без значение дали е лютиерство или друго. Често казваме, че всеки търси Бог или Божията частица, а всъщност това е енергията, която ни дава сили да творим. Това е енергията, която въдворява ред в Космоса и, ако го няма този баланс в енергията, ще настъпи хаос.

- Ти си представител на поколението българи, израснало в годините на демокрация у нас. Какво би променил, ако зависише само от теб?

- Без изобщо да навлизаме в политика, новините днес след 30-40 години стават история. Бих се върнал 78 години назад. Човешката история показва, че когато унищожиш интелигенцията, унищожаваш и културата и после е трудно. Доказателство за това са 500 години иго, след което всичко много трудно се съвзема. Лично на мен ми е жал, че в училищата не се изучават музикални инструменти. Не визирам цигулката и се абстрахирам от това, че съм лютиер. Когато учехме със сестра ми в Италия, имахме задължителни часове по музикални инструменти – сестра ми свиреше на йоника, а аз свирех на една пластмасова флейта. И днес, когато отида в Италия, много често от домовете, когато прозорците са отворени, се чуват деца, които свирят. Продължават да се обучават по същата програма. Затова смятам, че музиката трябва да присъства не само като изучаване на ноти и песни. Свиренето на инструмент е много полезно. Защото музиката дава бъдеще, дава просперитет, дава светлина. Тя е като пробуждане. Вероятно малцина знаят, че почти няма произведение, излъчвано по радио и телевизия, в което да няма цигулки, виоли или виолончела.

- Посрещаме 1 ноември – Денят на народните будители. Малцина познават работата на лютиерите, усамотени в своите ателиета, но вашите инструменти звучат по целия свят. Горди сме, когато научаваме, че известни музиканти свирят на български инструменти. В този смисъл, съчетавайки изкуството и художествения занаят, не носите ли мисията на будители?

- Разбира се, че сме будители. Всеки човек, който допринася с нещо за пробуждането на народа си, е просветител. Без значение дали си лютиер, художник, писател. Когато с дейността си допринасяш за събуждането на този народ, ти се превръщаш в звънеца, който подканя за училище.

- За какво си мечтаеш?

- Мечтая си за едно светло бъдеще на човечеството. А това би се случило, ако хората, преди всичко, се осъзнаят.