Бай Ганьо в музей - казанлъчанинът Румен Сомов сбъдва мечтата си

За създаването на къщата музей Румен Сомов работи единадесета година, а експонатите за него събира от близо 20 лета. „Цял живот съм мечтал за това, понеже знам, че съм родственик на прототипа на Бай Ганьо. Живял съм и в Испания, където Дон Кихот е една важна част от символиката на страната, в Чехия пък всяка втора бирария е „Швейк“ и всъщност никой по такъв начин не се е "скрил" от хумористичния си герой, както ние, българите“, споделя Румен Сомов пред БТА - Казанлък. И отбеляза, че ние „се раждаме“ с Бай Ганьо, дори преди да знаем кой е Алеко Константинов, а след това цял живот казваме, че нямаме нищо общо с него. „Той е сякаш негативен герой, а всъщност не е, просто всеки хумористичен герой е вид подигравка към недъзите на обществото“, отбеляза Румен Сомов.

„Ганьо Сомов за пръв път се споменава в „До Чикаго и назад“, когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е описано как "стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов". А срещата на Алеко с него е кратка, но достатъчна, за да го вдъхнови за създаването на хумористичния герой", разказа той. Това се случва през 1893 година, през 1894 година в списание „Мисъл“ излизат първите два разказа за Бай Ганьо, а през 1895 година излиза и книгата за него. Оттам нататък той е събирателен образ на много и различни персонажи, но първият, който е официално споменат, е именно Бай Ганьо Сомов от Енина, посочи неговият потомък. И допълни, че в музея има и негова снимка, направена по искане на хумориста Чудомир. Ганьо Сомов не е бил съвкупността от всичко, което се обяснява за героя. „Не се мъча да го реабилитирам или да обяснявам колко стойностен е бил, но самият факт, че е пътувал до Чикаго по онова време, показва, че не бил Бай Ганьо, какъвто си го представяме“, каза още Сомов.

В музея артефактите са много. Има над 300 книги, свързани с Бай Ганьо и с Алеко Константинов, включително и първите издания на „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ както на български, така и преведени на други езици. В музея е и печатът на българския павилион в Чикаго – това е "черешката на тортата", защото е голяма рядкост, посочи Румен Сомов. Има и картина на Теню Пиндарев на българския павилион в Чикаго, както и малка колекция на Чудомир с писма, автографи и карикатури на Бай Ганьо. „Със сигурност мога да твърдя, че имам най-голямата колекция в България на медали и значки, свързани с Алеко Константинов- от туристически дружества, през училища и читалища на негово име. Имам и много хубава колекция, посветена на (Георги) Калоянчев с автограф – все пак той в България е образът на Бай Ганьо“, разказа още Сомов.

Според създателя на музея, той е искал в него да се усети духът на времето, в което е живял Алеко Константинов. „Има доста неща от това време. Например след като гърците ни обявяват за ерес и започват да палят наши книги, правим една делегация, която отива при султана и го моли да ни защити. От Казанлък в делегацията е д-р Христо Стамболски - имам негови книги с автограф“, посочи Сомов. И допълни, че в експозицията е и султанският ферман от 1871 година, в който се казва „Аз и моите поданици имаме право на собствена религия, всеки, който се помъчи да посегне на нея, ще се счита, че е нападнал Османската империя“.

Освен единствен музей на Бай Ганьо, това ще е и единственият музей в страната, в който ще има студио за татуировки, но там ще се правят само рисунки на различни модели на подкова. Музеят няма да бъде само статична екзпозиция, в него ще се изявяват творци и колекционери, ще се случват и различни културни прояви.

"Частен музей в България се прави за 11 години, през които не караш скъпи коли и не ходиш на екскурзии в Дубай“, споделя Румен Сомово и по думите му, музеят на Бай Ганьо е създаден благодарение на дарителство и много труд. „България имаше нужда да се направи нещо за Бай Ганьо и той да заеме своето място както Дон Кихот и Санчо Панса в Испания“, казва Румен. И определи като голям късмет това, че именно казанлъшко ще е центърът на най-известния български литературен герой.