Днешната случайност на хора в политиката е нищо в сравнение с кризата, която се задава, твърди преподавателят по политически идеологии, политологът доц. Борис Попиванов


Тезите си той изложи след като станаха ясни изводите от мащабно социологическо проучване на младите хора в 10 страни на Балканите, направено сред 10 хиляди младежи между 18 и 35 години през февруари 2018 година. Според изследването: младите на Балканите са все повече аполитични, с консервативни ценности и желание за повече общност в живота им.
62% от тях считат, че държавата трябва да увеличи присъствието си и собствеността си върху бизнеса и индустрията.
Също толкова е и делът на тези, за които демокрацията е една добра форма на управление.

86% от младежите в тези страни считат, че правителствата трябва да полагат повече отговорност за осигуряването на грижи за всеки, както и че „ножицата“ между бедни и богати следва да не е толкова „разтворена“. Така считат 76% от участвалите в Балканското изследване.
Като тревожни политологът определи сериозно намаляващият процент на младите хора, за които доброволчеството не е ценност и за които е установено ниско равнище на желание за политическо участие. По този показател България е с много тревожни нива - само 1% от младите хора са заявили, че се занимават с политическа работа.
За последните 4 години три пъти е намалял интересът сред младите за политическа работа, показват данните от изследването.
Според политолога, тенденцията в това отношение е стряскаща.


Изследването регистрира и намаляване на желанието за емиграция, но въпреки това то се запазва в достатъчно високи стойности сред младите хора от Балканите, като най- желаната за емиграция страна е Германия. Изключение правят данните само за младите хора от Черна гора, за които Германия не е най-предпочитаната държава за нова родина.
Парадоксална, според доц. Попиванов, е тенденцията сред младите хора в България и Македония. Данните от изследването установяват, че три пъти по-малко са младежите в двете страни, които се определят като „леви“, декларирайки обаче нарастващ стремеж към повече общност, солидарност и заедност, в сравнение с младежите от останалите страни, бенефициенти в изследването.
В останалите страни тези съотношения са приблизително еднакви или с лек превес на определящите се като „леви“ млади хора.
Изследването отчита и растящ процент на неприемане на хомосексуализма млади хора на Балканите.



Господин Попиванов, един от негласните изводи на направеното мащабно европейско изследване сред младите хора от 10 страни на Балканите показва, че успешно работи тенденцията за опростачване, оглупяване и неолевяване на младите хора? Така ли е ?

Младите хора преминават през различни етапи в т. нар. преход: първият етап е т. нар. етап на индивидуализма, после е етапът на спасяването поединично, етап на егоизма, ако искате, който през последните години ми се струва, че започна да се преодолява. Нашите данни показват това, че все повече младите хора ценят своето семейство, ценят своите приятели и общностите, в които се намират, и все повече и повече изпитват стремеж към солидарност с хора, които са в по-неравностойно положение и в по-уязвими групи. Във все по-голяма степен са склонни да помагат, но само там, където виждат, че е интересно за тях. Те се чувстват чужди и далечни за традиционната политика, на традиционните форми на политическо участие, на традиционните модели, с помощта на които политиката функционира у нас. Поради което и ние ги смятаме за апатични, за асоциални, за млади хора без връзка с голямото общество. А всъщност те не са такива, те търсят своя собствена перспектива, търсят своя собствена социалност и в този смисъл у тях, според мен, има и голям ляв потенциал, който на този етап не се реализира изобщо. Делът на младите хора с леви убеждения е доста нисък, защото лявото не е престижно изобщо в България. Лявото стои на много ниски нива на приемливост, то няма силно, убедително медийно присъствие. Много още причини могат да бъдат дадени, за да обясним този феномен, включително и това, че родителите на тези, днешните, млади хора, са онези млади хора от началото на 90-те години, които правеха промените, за които промяната, доброто, перспективата, прогресът, са анти-леви. Те са като отрицание на лявото. И затова това схващане, това разбиране, по някакъв начин се предава от родители на техните деца, които всъщност са днешното младо поколение.


Не е ли пародоксално обаче, че всички тези качества, ценности към които се стремят днешните млади да притежават, на практика ги превръщат в леви млади хора, като категорично отричат това те самите?

Точно така. И това, струва ми се, е нормална европейска тенденция. И това се наблюдава в цяла Европа, където възрастните поколения са по-консервативни и по-десни, а младите търсят промяната, защато считат, че светът е несправедлив и трябва да го променят.

Но у нас не е така?

Да, но започва да се усеща тази тенденция. Но не като самоидентификация, не като разбиране за това, че са леви, още по-малко пък като партиен ангажимент с една или друга формация, а просто като едно общо усещане за света, което обаче още не е стигнало до момента, когато ще бъде осъзнато. Твърде много са левите хора, които твърдят, че са десни и в същото време силно заявяват леви приоритети и ценности: грижата за другия, държавната намеса, по-високите пенсии и така нататък, все неща, които биха изненадали мнозина наблюдатели, ако някой ги причисли тези млади хора към десния аспект.


Как се обръща подобна тенденция и това повече грижа на политиците ли е или семейна работа ?

Семействата са такива, каквито са. Към тях не може да се отправят каквито и да било претенции за това в какви политически ценности възпитават децата си. Грижа, особен ангажимент, отговорност на политиците е по такъв начин да отправят своите послания, такава убедителност да намерят, такава силна воля, че да накарат младите хора да изградят свои собствени ценности, въплътени в политически идеи, в политически формации, да усетят себе си в тях, да се припознаят. Защото огромна част от политическите формации В България, а и не само у нас, това е общоевропейска тенденция, за съжаление, не се харесват на младите хора. Те изглеждат дистанцирани, изглеждат чужди на всичко това, което се случва.

В същото това изследване на фондация „Фридрих Еберт“ констатирате и твърде интересен и много показателен факт по отношение на обезпокоителна тенденция сред новите млади хора в България: спадането три пъти за период от само четири години, от 2014 до 2018 година, на интереса на младите хора към политиката изобщо. Това е страшно. Означава ли, че днешният политически елит няма да има наследници и при това - при по-добро възпроизводство? Как, като учен, преподавател и анализатор, четете този факт?


Точно това е големият проблем, който ние в изследването смятаме, че се формира. Този факт означава не само нисък интерес към политиката, това е липса на желание за вземане на участие в политическото състезание. Означава също индиферентност към всички форми на политическо участие, към членство във всички форми на политически партии, към това, което традиционно наричаме политика. Всичко това след не толкова много време, след 10-15 години, ще постави голям проблем пред възпроизводството на политическия елит в България. Ние и сега казваме, че в голямата си степен политическият ни елит е основан на случаен подбор, че твърде много случайни хора има в политиката. Тогава обаче сегашната случайност ще ни се види като голяма подреденост на фона на това, което тепърва ще идва, ако не се вземат бързи мерки и самите политици не осъзнаят своята отговорност към тези, които ще дойдат след тях. И то - те ще дойдат след тях не просто в една или друга професия, а в професията на онези, които ще имат основна отговорност за нашия живот и нашето бъдеще оттук нататък.

Това в голяма степен обяснява избора на толкова случайни хора сега в политиката, навлизането в нея на хора без политически биографии, често с биографии от по две изречения. Нещо повече: не само избор на случайни, но и „циментирането“ на същите тези случайни хора в политиката...

Въпросът е, че тепърва ще става много по-зле. На фона на това, че няма увеличени обеми на съзнателно култивиране на политически интерес, на политическо образование, на някакъв тип политическо мислене, това ще става все по-голям проблем в бъдеще.


Каква е тогава рецептата: от политологична, от политическа, от обществена гледна точка?

Ако имаше рецепти, щяхме да ги дадем. Проблемът е сериозен, наистина. За жалост аз не виждам бързи възможности за промяна, но във всеки случай нещо, което звучи идеалистично и клиширано, е, че политиците трябва да разберат, че съществува и нещо повече отвъд най-близките избори и че младото поколение може и да не гласува толкова, но то ще има голямо значение за техния собствен живот, когато самите ни политици остареят. Така че трябва да се грижат повече и за своето бъдеще, грижейки се за младите.

... оказва се, че проблемите за доходите, образованието, сигурността могат да „клекнат“ пред другият далеч по-фундаментален проблем: отказ от политическото?

Точно така. И този проблем ще ни се стовари след не толкова много време.



И още един интересен факт „изскача“ от изследването за младите хора на Балканите: растящата нетърпимост към хомосексуализма. Как да четем този факт на фона на разкрепостените млади?


Това се обяснява с тенденцията на нарастване, която се констатира като цяло към консервативни ценности. Нетърпимост към приемането на мигранти, бежанци. Това паралелно върви с все по-голямо отъждествяване със семейството. Все по-голям процент млади хора заявяват, че биха искали да дадат на своите деца, когато те самите имат деца, възпитание, каквото са получили от своите родители. Което е доста интересен факт при положение, че младите хора са повече бунтари и им трябва повече време да разберат, че това, което са получили от своите родители, е било добро възпитание.

Как изглежда образът на съвременния млад българин през 2018 година?

Много сложен и противоречив, но и все по-социален.


*

Визитка:

доц. д-р по политология Борис Попиванов е 37 годишен. Преподава политически идеологии във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на изследването "Новият избирател", както и на статии в областта на политологията, пише в различни научни списания. Научната област, в която работи, и интересите му са сързани с политическите идеологии, теорията на гражданството, младежките изследвания.