Георги Арсов е млад, талантлив и креативен – артист, музикант и композитор, участник в тазгодишният формат на „Гласът на България“ и много позитивен човек. Срещаме се с него в къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора, където представиха три спектакъла на експерименталния театър „Алма Алтер“ (премиерата - „България, страна на убитите поети“, детският спектакъл „Гаврошовци и котета разбойници“ и моноспектакълът „Септември“), който е единствен по рода си в България, в края на септември.
-Какво е експериментален театър и с какво се различава от традиционния? Как попаднахте в него?
-„Алма Алтер“ към СУ „Св. Климент Охридски“ е създаден от режисьорът Николай Георгиев и е много различен, защото тук сценичното изкуство се пресъздава с методите на експресионизма. За разлика от класическата драматургия, тук за представленията се използват други изразни средства, тези на експресионизма, чийто най-ярък български представител е Гео Милев. Затова и неговите текстове са често ползвани в „Алма Алтер“. Спектакълът е фрагментиран, с почти никакъв декор и реквизити, контактът с публиката е много близък, а представянето изисква и чисто физически усилия (през цялото време на моноспектакъла Георги се движеше, преместваше тухлите, тичаше на място, създаваше различен ритъм с текста и стъпките си, който се вписваше по атрактивен начин в представянето на постановката). Това дава възможност на всеки един зрител да възприеме постановката по коренно различен начин. Идеята е не да даваме отговори, а да задаваме въпроси, на които всеки сам да намери своя отговор.
А аз попаднах в театъра след като изучавах „Авторски театър“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и моят моноспектакъл „Септември“ е моята дипломна работа. Главен виновник за него е Петя Йосифова, която е заместник директорът на „Алма Алтер“. Първоначално доста се колебах, как да направя спектакъл по най-популярното произведение на Гео Милев. В крайна сметка, той се получи, а за него бяха необходими само две тухли и подходящо осветление, като оригиналният текст на поемата е включен почти в пълния си вид. В настоящото представление съм включил и песни от Шопския фолклорен район, въпреки че първоначално се предвиждаше да има озвучение с апаратура.
-Освен Вашия моноспектакъл, Вие сте и автор на музиката в детското представление „Гаврошовци и котета разбойници“ по текстове на Леда Милева. Участник сте и в „Гласът на България“, как съчетавате толкова ангажименти?
-Хубавото е, че в телевизионния формат снимките бяха през лятото, когато театъра почива известно време. Иначе месечно в афиша имаме над 10 представления, а отделно имам и други ангажименти. Театърът участва в много международни фестивали, от които има куп отличия, а работата е много интензивна. Участвал съм в няколко мюзикъла на Софийската опера, последно в „Мамма Миа“ по музика на АББА. Преди четири години бях вокалист на група „Атлас“, така че музиката винаги е имала важно място в живота ми. А и двете сценични изкуства са много близки и често се преплитат и допълват. Така че музикалните ми занимания не само не ми пречат, но и са ми в полза.
-Трите спектакъла, свързани с Гео, представяте в родната му къща. Какво е усещането?
-Тук не идваме за първи път. Това е един от нашите проекти, наречен спектакли в дома на Гео, са посветени на 70-годишнината от основаването на музея. Разбира се, че това е място, което има специална енергия, усеща се духа на Поета, затова винаги с голямо вълнение излизам на тази сцена. Надявам се, тази силна емоция да се е усетила ярко и от публиката. Чувствам се щастлив, че имам възможността да бъде на това прекрасно място.