Днес славянските народи почитат Света Екатерина На 24 ноември славянските народи и старите българи са почитали паметта на Света великомъченица Екатерина като лечителка, закрилница от болести като бяс, шарка, треска и защитница на майчинството и здравето на децата.
Великомъченица Екатерина се славела като красива и добронамерена девойка от царски александрийски род. Тя влязла в спор с езически жрец и макар, че го спечелила, била осъдена на смърт и жестоко убита.
В различните райони на страната денят се отбелязва по различен начин. Най-популярните обреди определят включват мазането с кал и тор огнището и пода на зимника със затворени очи от най-възрастната в дома жена. Когато я питали „Какво правиш?“, тя трабвало да отговори: „Мажа очите и устата на мишките да не пакостят“.
На този ден се месят 5,7 или 9 малки питки, които се мажат с мед и се раздават за здраве. Парче от питката давали на домашните кучета да не се разболяват от бяс.
Ако в къщата имало малки деца, две от питките се раздавали на хората, които минавали на кръстопът. Те отчупвали парче от питката с думите: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти“.
На Катерининден жените не трябва да шият. Единствено стопанките зашивали с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или пък парче плат. Не се давало на заем, не се употребявали остри инструменти и предмети като брадви, ножици, нож, куки.
На някои места денят се отбелязва като Мишинден.
Днес празник имат Екатерина, Катя, Катина и производните им.