Нов вид таритаклък родиха ежедневните казанлъшки дъждове, с апетити често да преминават в градушки.

Шофьорски бабаитлъци или страхове, с предприемчива мисъл и достатъчно наглост, са решили проблема за автомобилите си, по творческо левашки и нагъл начин: като превенция евентуално да им „изчука" някоя градушка ламарините на техните возила, нас средна възраст минимум 10 години.



Същите тарикати са решили, че безпрепятствено просто така могат да ги „шмугнат“ под надлеза, в близост до „Арсенал“. Там, където само преди месец общината запълни дупките в асфалта и така, без да иска, за радост на наглеците тротоарът край шосето стана примамлив терен за паркиране.
В предишния, доста надупчен вариант на пътното платно точно там, никой не смееше да паркира, защото надвечер колата му мъчно можеше да бъде открита под камарата кал, с която щеше да бъде засипана.
Сега обаче там пътят е като писта за летище, /поне засега/, дупки няма, а по тротоарите минават разни „заблудени“, тръгнали пеш или с колело граждани на работа. И понеже мостът е достатъчно бетонен, за да пази от градушки, а КАТ обичайно е на други места, зdради празника на града, точно днес и от Звеното за кратковременно паркиране са празнично ларж и не „заскобват“, какво пък:
може да си спреш нагло левашки, задминавайки и едни други прословути тираджии, без да ти пука за каквото и да е. Важно е возилото ти да се опази и да не даваш пари за нови ламарини. А че някакви си там човешки единици трябва да слизат на пътното платно или да се качват отгоре на моста, за да преминат или да заобиколят ехе -тъдява, какво толкова?

Като им е толкова умът и не ходят с коли на работа, нека си обикалят.



На място, където контролните органи или спят, или са заети с други някакви важни неща, няма никакъв проблем да си просто .... наглец.
Толкова голям, че дори и на тихите и незабележими работници от общинското косене, пратени да спретнат ливадите наоколо заради гостите на големия градски празник, да им писне. "Пратиха ни да свършим работата, ама не можем. Тревата пълна, а паркингът празен", обобщиха те в дивната дива гледка в казанлъшкия пореден дъждовен следобед.

И понеже сме народни единици, които може да бъдат респектирани обикновено или с бръкване в джоб или по някакъв друг рестриктивен начин, се надяваме, че и при този конкретен нагъл градушкарски начин на паркиране, тези от които зависи, ще сторят нужното на онези, които заслужават.
Инак пак ще се дивим след поредния уличен сакатлък.
Докато някои си мислят, че са по-важни от всички.
Е да, ама не!