Казанлък посреща Благодатния огън от Ерусалим. Най- малко религиозни сме на Балканите

Казанлък официално ще посрещне Благодатния огън от Ерусалим, в навечерието на Възкресение Христово.

Събитието е с начало 22 часа на 15 април, на площад "Севтополис" в града.

Това съобщи днес кметът на Казанлък Галина Стоянова, като уточни, че чудотвориня огън ще бъде донесе от Старозагорския митрополит Киприян, който е начело на официалната делегация на Българската православна църква до светите земи, за измолване на огъня.

Благодатният огън всяка година на Възкресение Христово се запалва по чудесен начин на Гроба Господен в Йерусалим.

През тази година, по решение на Светия синод, църковната делегация ще бъде оглавена от Старозагорския митрополит Киприян. Очаква се делегацията да пристигне на 15 април - между 19:00 и 21:00 часа, на правителствения ВИП на Летище "София".

Благодатен, или още Свещен огън, е огън, който се запалва всяка година на Страстна събота в съсобствения на различни християнски конфесии храм „Възкресение Христово”, построен точно върху Божия гроб в Йерусалим. Православните християни твърдят, че слизането на Благодатния огън става по свръхестествен начин и е чудо. Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Единственият случай, за който се твърди,[че Огънят е слязъл извън пределите на храма, бил през 1579 г.

Представители на арменската църква подкупили местната градска управа да получат изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.

След посрещането на Благодатния огън в центъра на града, той ще бъде отнесен и в православните храмове на Казанлъшката енория.

От 22 часа започват и тържествените служби в храмовете в Казанлък, посветени на най -светлия християнски празник.

В началото на Страстната седмица, днес „Галъп интернешънъл" разпространи изследване за религиозните нагласи, направено сред повече от 66 хиляди души в 68 страни по целия свят.

От данните става ясно, че общо 51% от българите се определят като религиозни хора, 36% като нерелигиозни, 3% са атеисти.

Това поставя България в средата на „класацията“ по декларирана религиозност, последна на Балканите и под средните нива в глобален мащаб.


Според изследването, в България 58% вярват в Бог, 29% - че има живот след смъртта, 60% - че човек има душа, 23% вярват в Ада и 25% - в Рая. И тук България е под средните нива за света.

Българите декларират най-ниска степен на религиозност в сравнение с останалите балкански страни. В сравнение с основни западноевропейски държави като Белгия, Австрия, Германия, Франция и т.н., обаче заявената религиозност у нас е по-висока, с изключение на Италия.

По света 62% от хората се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти.

При хората с по-високи доходи религиозните са около 50%, докато при хората с по-ниски доходи делът им достига до 66%.

Тенденцията е същата и при образованието. 49% са религиозните сред високообразованите, а сред хората с ниско образование - 83%.

Китай е най-малко религиозната страна – 23% се определят като нерелигиозни, а 7 от 10 души там се определят като убедени атеисти. Само 9% в Китай се определят като религиозни. Други малко религиозни страни са Швеция, Чехия и Великобритания.