Дора. Пишкин момиче.
Някога електротехник.
Тръгнал да учи ВИШИ. Силните тоци. Но с кръвна любов по танците и фолклора. И без перспектива за балет.
За сметка на това с невероятан любов под мишница, много хъс и две пораснали деца. Които просто нямали избор. Освен да следват пътя на хореографа и влюбен във фолклора конструктор. Който после също поел по пътя на танците. Пренебрегвайки диемата, че един безработен в къщи стига.
Дора-девойчето от Тъжа, племеница на казанлъшкия съвременен будител, отишъл си без време от живота Жоро Николов, логично бе избрана за гост на будителската „Баница“ на Гълъбина Михайлова в Деня на народните будители.
Отсрамила празника подобаващо.
Логично, разбираемо, естествено съвсем като за среща с неотразимата Дора Петкова, “Баницата“ с нея се превърна в един невероятен купон. Гарниран с памет за будните преди нас, героите от историята и и тези, които сега будят и щипят Дремиградския ни дух.
С Дора не може да е иначе: не става без смях, нито без ирония, макар никак да не им е лесно на фамилията Петкова-Белчеви да везат по иначе пъстрата, но капризна черга на съвременното духовно българско оцеляване неизбродимата фолклорна красота и пъстрина на всичко, що народа скътал в дълбоките пазви на своите корени.
За повече от две десетилетия семейството хореографи успяват да създадат фоклорен ансамбъл „Палавници“, да омаят публиката на Осака –Япония с „Началото на края“ и купищата българска красота, отнесени от тях в далечната земя, да прикътат милии драги българи по всичко родно в НЧ „Жар“, за да събират и нижат на огромната броеница вече две десетилетия запалени самодейци от близо и далеч, уловени на най- голямото мегданско хора у нас, под съпровода на „ Тъпан бие, хоро се вие“, при това не къде да е, а на казанлъшкия мегдан.
И защото когато не говори тя работи, неуморната Дора Петкова не спря дотук, а прикотка и дечицата „За ръчица“, пак на хората на мегдана.
Където сред първите хороводци са нейното симпатично младо продължение – Диана и Мартин Петрови Белчеви.
И някак логично същата тази лудетина, на която и сукмани с голяма червена китка и стилна рокля и отиват по един и същи начин си заслужи аплаозите и в Деня на народните будители. Днешните. Тези, без които Утрето няма как да го има.
Защото не посееш ли читав корен, няма как да избие класно жито. Именно заради него десетилетия вече неуморната Дора Петкова работи и говори. Говори и работи .. Но общо взето работи.
Не заради ми/ДАЛИТЕ/, нито заради ми/ВЗЕЛИТЕ/, заради корените. Българските.
И така ще е, докато сърцето на тъжанското пишкин момиче тупти. По онзи лудетински начин, по който и преминава през живота.
И тъй да е.
На житейското хоро навързана и в следващите N много години.
И цялата тази будителска ведрина не би станала възможна без усърдието и неугасващия плам на неуморната и невероятна Гълъбина Михайлова инейните възпитаници от НЧ „Възродена Искра“, певческите таланти на музикалния педагог Марияна Мъгева- Весела Паунова, Елена Николаева и Габриела Жекова.
За пламъка в очите на препълнената зала допринесе и артистичния чар на сатиричната актриса Латинка Петрова, специален столичен гост и група „Грамофон“.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!