Дора. Пишкин момиче.
Някога електротехник.



Тръгнал да учи ВИШИ. Силните тоци. Но с кръвна любов по танците и фолклора. И без перспектива за балет.
За сметка на това с невероятан любов под мишница, много хъс и две пораснали деца. Които просто нямали избор. Освен да следват пътя на хореографа и влюбен във фолклора конструктор. Който после също поел по пътя на танците. Пренебрегвайки диемата, че един безработен в къщи стига.



Дора-девойчето от Тъжа, племеница на казанлъшкия съвременен будител, отишъл си без време от живота Жоро Николов, логично бе избрана за гост на будителската „Баница“ на Гълъбина Михайлова в Деня на народните будители.
Отсрамила празника подобаващо.



Логично, разбираемо, естествено съвсем като за среща с неотразимата Дора Петкова, “Баницата“ с нея се превърна в един невероятен купон. Гарниран с памет за будните преди нас, героите от историята и и тези, които сега будят и щипят Дремиградския ни дух.
С Дора не може да е иначе: не става без смях, нито без ирония, макар никак да не им е лесно на фамилията Петкова-Белчеви да везат по иначе пъстрата, но капризна черга на съвременното духовно българско оцеляване неизбродимата фолклорна красота и пъстрина на всичко, що народа скътал в дълбоките пазви на своите корени.
За повече от две десетилетия семейството хореографи успяват да създадат фоклорен ансамбъл „Палавници“, да омаят публиката на Осака –Япония с „Началото на края“ и купищата българска красота, отнесени от тях в далечната земя, да прикътат милии драги българи по всичко родно в НЧ „Жар“, за да събират и нижат на огромната броеница вече две десетилетия запалени самодейци от близо и далеч, уловени на най- голямото мегданско хора у нас, под съпровода на „ Тъпан бие, хоро се вие“, при това не къде да е, а на казанлъшкия мегдан.
И защото когато не говори тя работи, неуморната Дора Петкова не спря дотук, а прикотка и дечицата „За ръчица“, пак на хората на мегдана.



Където сред първите хороводци са нейното симпатично младо продължение – Диана и Мартин Петрови Белчеви.
И някак логично същата тази лудетина, на която и сукмани с голяма червена китка и стилна рокля и отиват по един и същи начин си заслужи аплаозите и в Деня на народните будители. Днешните. Тези, без които Утрето няма как да го има.


Защото е една от тях.



Защото не посееш ли читав корен, няма как да избие класно жито. Именно заради него десетилетия вече неуморната Дора Петкова работи и говори. Говори и работи .. Но общо взето работи.
Не заради ми/ДАЛИТЕ/, нито заради ми/ВЗЕЛИТЕ/, заради корените. Българските.

И така ще е, докато сърцето на тъжанското пишкин момиче тупти. По онзи лудетински начин, по който и преминава през живота.
И тъй да е.
На житейското хоро навързана и в следващите N много години.
И цялата тази будителска ведрина не би станала възможна без усърдието и неугасващия плам на неуморната и невероятна Гълъбина Михайлова инейните възпитаници от НЧ „Възродена Искра“, певческите таланти на музикалния педагог Марияна Мъгева- Весела Паунова, Елена Николаева и Габриела Жекова.


За пламъка в очите на препълнената зала допринесе и артистичния чар на сатиричната актриса Латинка Петрова, специален столичен гост и група „Грамофон“.