„Каракачанката“ Сара води нощната охрана на Дунавци

30 фирмени четирикраки любимци са “зачислени на щат“ в казанлъшката оръжейница като кучета-пазачи, шегуват се помежду си арсеналци. Не на шега, а съвсем наистина, „Трибуна Арсенал“ откри и ветераните, и новите надежди в този уникален списъчен състав. Те работят на стрелковия полигон край с. Дунавци.

„Работят“ в случая не е метафора. Младокът Рич, поколение на ветераните Павлина и Кольо, самата Павлина и безстрашната Сара са нощните пазачи на близо десетте декара на полигона. Те патрулират заедно с шестимата дежурни от въоръжената охрана и не допускат никакво чуждо присъствие на този арсеналски терен, разказва Генади Манчовски, наставникът на това „семейство“, както арсеналци не на шега говорят за Сара, Павлина и Рич.

Генади неслучайно се ангажира с тях - обичта му към животните е пословична. Любовта към кучето у него е любов, откакто се помни. Не секва никога: нито в годините на работата му като военен полицай, най-малко - през осемте години, откакто е в „Арсенал“.

сн. Каракачанката Сара

Генади знае всичко за кучетата. Изглежда като човек, който буквално може да си говори с тях. Ако можеха да говорят и кучетата край него, щяха да разкажат невероятни истории. Той наистина вярва, че кучето е най-добрият приятел на човека. Убеден е, че никога това животно не би предало стопанина си, ако той го е гледал с любов.

На кучето може да се разчита, кучето може да спаси човешки живот. Зависи само от теб, от човека. Тайната на общуването с опашатите четириноги Генади получил като наследство от дядо си. Севернякът Гено, на когото е кръстен, бил достоен мъж. И много обичал животните.

В двора им в Плевенския край преди около половин век щъкали всякакви животни. Овце, кокошки, патици, пуйки, разбира се – магаре и куче! – това е животът, в който Генади пораснал. Живот, който обичал и затова дворът, свободата на къщата, е изборът му и днес.

В неговия дом в с. Дунавци без животни не може. Гледа и зайци. И има цели четири кучета! – разбира се, това изключва котките вкъщи. Домашните любимци на семейство Манчовски са „каракачанки“. Това е любимата му порода. Затова, когато нощният опашат пазач Кольо ги напуснал, Генади тръгва да му търси заместник.

Българското овчарско куче, известно като „каракачанско“, е куче-пазач, обяснява Генади. Но уточнява: то не пази само овчите стада, пази, каквото е научено да пази. Ако работата му е да пази дом, то най-добре е в него да е израснало; ако ще пази стадо – трябва да е отгледано заедно с него. Най-ценното качество на уникалното българско куче е неговата уравновесеност, съчетана с отлична интуиция на охранител. Това е силно животно и много умно, отличен помощник за човешката работа. За да вземе такъв помощник на момчетата от въоръжената охрана на полигона крй Дунавци, Генади отишъл при свой приятел. Имало само женски.

„Точно такова искам!“ – категоричен бил Манчовски.

Така полигонът станал новият дом на черно-бялата Сара, която с качествата си на силно и умно животно, веднага се наложила като водач в групата на чисто черната Павлина и белоглавия Рич. Павлина е била и пребила тука. Тя е майката на Рич. Таткото вече го няма. Но всички го помнят – Кольо. Кръстили го така, защото тук го довел арсеналецът Кольо Бончев. Той го намерил зад Пощата в Казанлък. Бил много храбро куче.

Десетината служители от въоръжената охрана тук знаят и помнят всичко, свързано с „летящата тройка“ на безценните си помощници. Почитат и колегите, които ги обгрижват. Споменават с добро и само добро Митьо Киселов, постъпил в охраната още през 1965-а. Минал през всички нива на тази работа, учил и научил всички, които идвали тук през годините. Напуснал съвсем наскоро. Кучетата-пазачи били важна грижа за този отговорен, иначе, весел и свеж човек. Но – преди всичко, професионалист, охранител. Опитните охранители не издават тайните на сериозната си работа. Маскират ги с думи като „отговорност“, „дисциплина“, „наблюдателност и бдителност“. Говорят малко - като истински пазители. Стане ли дума обаче за арсеналските кучета, думите - суперлативи не се пестят.

Скоро след пристигането си на полигона младата Сара от Мъглиж се преборила за лидерското място в групата. Когато загубила водача си Кольо, групата тъгувала. Кучетата отказвали да работят. Трябвал им нов лидер, някой да ги поведе. Сара се оказала „точният човек“. „Тя знае всичко, всичко разбира. Силна е, расла е в природна среда, без закрилата на домашния двор. Не допуска никакво, абсолютно никакво чуждо присъствие на нашия терен. Ако припари друго куче, то няма шанс да остане. Прогонено е и всяко друго животно. Дори работниците от дневните смени, ако дойдат нощем, ще ги третира като чужди“. – Генади говори за Сара като за свой колега. И приятел:

„Сара е класи над обикновеното куче.

Тя движи нещата тук нощем. Спокойни сме. Кучетата са ни неоценим помощник в работата. Те работят само нощем, денем спят и са завързани. Но вечерта идва тяхното царство, свободни са и това ги прави силни. И полезни. Растат на воля…“.

Когато внезапно Сара изчезнала за почти цяло денонощие, Генади обиколил целия район да я търси. Не я открил. Дошла си сама. Но - цялата в кръв... Светкавично я завел на лекар. Вероятната причина за „бягството“ ветеринарят свързал с верността на каракачанката към нейната работа – сигурно се е оплела в бодлива тел, гонейки някого или нещо от терена си. Лекували я. Оздравяла.

Колегите от списъчния състав на кучетата-пазачи не биват оставяни нито болни, нито обезпаразитени, нито гладни. Фирменото ръководство е разпоредило да им се гарантира храна. Ежедневно се доставя. Хигиената и здравето им са на ниво, пазят се.

Пази се и обичта към тези животни. „Когато ги обичаш, те отвръщат със същото – обич и вярност. Готови са да умрат за теб. Ако си лош, стават лоши и те: хапят, нападат“, обяснява Генади. От служебните кучета и от своите лошо той не е видял. Не му се е случвало да има непослушно, неконтролируемо куче. Причината: обича ги. Любовта към животните обаче не значи одобрение за наличието на кучетата на улицата. Уличните кучета живеят на глутници и могат да бъдат много опасни, казва Манчовски, който има случай на нападение от столична глутница. Забелязал, че софийските улични кучета са много по-злобни от всичко, което е виждал в опита си. При среща с улична глутница да запазиш спокойствие и да не бягаш, е точното решение в критичната ситуация. Усетят ли слабост у човека, животните нападат. Всяко движение третират като заплаха за себе си.

Общият принцип в отношенията с кучето е: „На доброто – с добро!“.

На това Генади се радва и вкъщи. Двамата със съпругата му гледат четири „каракачанки“. „Да си куче у вас!“ – шегуват се приятелите му. Дори прасетата в двора му имат чиста, подредена и обзаведена къща. Малката внучка Елеонора също не може без животинките. Любимите зайчета отнася вътре в стаята - да си играят. И тя, като Генади навремето, се учи на обич и грижа към живинките от дядо си.

„Който обича животните става по-добър човек“, вярва наставникът на семейството арсеналски четириноги пазачи на стрелковия полигон край Дунавци. За които казва: “Нашите кучета са щастливи кучета!“.

Като цяло, Генади държи на усещането да бъдеш щастлив. Знае как да го поддържа у дома си. Особено по празници. Особено, когато те са двойни и тройни.

Точно такива са неговите дни тази седмица. Денят на Баба Марта е рожден ден на внучката Елеонора. Националният празник 3-и март е неговият собствен рожден ден. Има и гости. Младите след София се върнали да живеят в Казанлък.

Манчовски не крие радостта си от това. Фамилията се събира: щерката-фармацевт, зетят – компютърен специалист, съпругата.

И четирите черно-бели овчарки, разбира се.

Колегите Сара, Рич и Павлина Генади ще черпи отделно.

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"