„Каквото стори дядо – все е хубаво“

Писателят Калин Терзийски носи в Казанлък мъдростта да умеем да бъдем позитивни и добри

Срещам един от най-интересните български мъже и съвременни творци навръх Деня на любовта и виното в Казанлък. Калин Терзийски. Седнал е на чаша виенско кафе и отворен лаптоп, в който е фокусирано цялото му внимание. Пише на шумно, около него хората си бъбрят на висок глас, заели уютните масички на топло и сухо в заведение в центъра на града. „Точно в такава атмосфера пиша най-добре“, признава Калин Терзийски и се усмихва така, сякаш той е нарушил моята съсредоточеност, а не аз неговата. И обяснява, че всеки месец идва по 7-8 дни в Казанлък, нали е казанлъшки зет. Сутрин ходи на фитнес, а после сяда да твори „на шумно“, заобиколен от приказливи казанлъчани.

Не си говорим за политика, за злободневните въпроси на България, за светски клюки, за пикантни градски и надградски легенди. Между писането и глътките виенско кафе Калин Терзийски ми преразказва приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Каквото стори дядо – все е хубаво“. За мъдростта, носена от старите хора, които във всяко нещо, дори и в най-неудачно сътвореното от другия, намират позитивизъм, радост и най-хубавите думи за похвала. За онези хора, които гледат на света не с очите на черното и лошото, а през светлината, щастието и смеха. Дори, когато в крайна сметка нещата изглеждат отчайващо неспасяеми, точно тази положителна нагласа ги измъква от ситуацията и им поднася най-щедрите дарове.

Една мъдра приказка, преразказана от твореца Калин Терзийски. В центъра на Казанлък, в дъждовно, мрачно време, но с много топлина, извираща отвътре, от дълбокото на душата. За да бъдем мъдри, сърдечни, доброжелателни и позитивни. Затова я споделям с вас.

Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършил е Националната природоматематическа гимназия в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. Като войник е бил граничар, а през 1996 г. завършва медицина във Висшия медицински институт – София, след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“.

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996-а до 2010-а работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“.

През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски. През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи. Учредител е и на Асоциация на писателите в България. Автор е на няколко романа. Издал е няколко сборника с разкази и стихосбирки. Участва в общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура.

Печели „Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор в Хасково. Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009) и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010), и за романите „Алкохол“ (2010) и „Лудост“ (2011). Носител е на награда за литература на Европейския съюз за 2011 година за книгата „Има ли кой да ви обича“.

Последният роман на Калин Терзийски е със заглавие „Разкажи ми“. В момента писателят подготвя сборник с разкази и едновременно с това е автор в интернет сайтове.