Иван Коев: На косъм се разминах с апокалипсиса на 11 септември

Познаваме го всички. Високообразован и интелигентен, джентълмен по английски и екстравагантен по американски. Иван Коев, по-големият син на кмета на XX век на Казанлък Станчо Коев. Поема по път, който, ще ми позволи да предположа, е различен от този, който очаква от него дългогодишното Първо семейство на града.

През 1995 година се озовава в Голямата ябълка с първите зелени карти. Работи в големи компании, занимаващи се с фотография и реклама. Докосва се до личности в сферата на изкуството и науката, създава невероятни приятелства и категорично казва – американците имат респект към семейството и не делят хората по тяхната националност.

И така - до 11 септември 2001 година. После всичко става различно. Този ден е възлов в моя живот, разказва днес Иван Коев. Той преживява трагедията на най-мащабния терористичен акт в историята на САЩ, чиято сцена е Световният търговски и финансов център. В същото време от този ден в продължение на близо 12 години сбъдва мечтата си да работи в един от най-известните световни музеи на изкуството „Метрополитън“. Съдба, в която намеса имат икона на Свети Николай Чудотворец и... Кралят на попа Майкъл Джексън.

„Когато през лятото на 1995 г. за първи път застанах пред монументалния комплекс на Световния търговски и финансов център с двата небостъргача – кулите близнаци, бях покорен от тази космополитност. Почти всеки ден отивах по работа на Уолстрийт и Световния център - районът на Близнаците беше моето любимо място. На красивото яхтено пристанище се срещах с приятели, имах любимо заведение, в което не пропусках да пия кафе“ - разказва 15 години по-късно казанлъчанинът Иван Коев. - 10 септември беше последният ми работен ден в компанията „Екстрийм диджитъл“, която се занимаваше с фотореклама. Започвах работа в Музея на изкуствата „Метрополитън“, където бях приет с конкурс – кандидатстването беше за втори път и като на шега, но пък ме приеха много радушно. До късно вечерта на 10 срещу 11 септември бях ангажиран с работа във фотографската компания, свързана с концерта на Майкъл Джексън в известната зала „Медисън скуеър гардън“. Прибрах се в полунощ.

На 11 септември сутринта не тръгнах към Световния търговски и финасов център, където обикновено пиех кафе, а реших да си го направя вкъщи. В същото време, по телефона се обади моят бивш съквартирант, който звучеше тревожно. Каза ми: „Пусни телевизора и не излизай навън“. Стоях шокиран, занемял пред екрана – беше като във филм на ужасите. Първата ми адекватна реакция бе да позвъня незабавно на моите родители. Те знаеха, че комплексът е любимото ми място и с "щаб" от приятели са очаквали да разберат какво става с мен, къде съм. Международните телефонни линии бяха прекъснати. В тази трудна ситуация ми помогнаха приятели на брат ми в Северна Каролина, които успокоиха семейството ми, че всичко е наред.

Ден по-късно, Ню Йорк изглеждаше като след война. Притеклите се на помощ рейнджъри и доброволци от цял свят овладяха тази страшна ситуация. Общият стрес и мъката обединиха нюйоркчани. Парковете бяха препълнени с хора, снимки на загинали и издирващи се, цветя и плюшени играчки. Големи лозунги срещу терора и агресията. Много от големите компании и институции бяха евакуирани. Три от мостовете бяха затворени и много хора останаха да нощуват в парковете и при свои приятели. На 12 септември трябваше да съм в „Метрополитън“, но моят шеф ми каза да не се притеснявам. Обстановката в града беше много неясна.

Успях да отида до мястото, където се разигра трагедията. Районът към кметството и Близнаците беше тъмен като в мъгла. Месеци наред не се върнах там. Дълго време живеехме под страх от поредни атаки. Мисля, че това апокалиптично предупреждение обедини хората и ги накара да усетят преходността на материалното.“ За да избегне недоразуменията след атентата, казанлъчанинът обръсва за дълго време брадата си, защото източният му типаж предизвиква недоверчиви погледи по улиците.

Странни съвпадения в съдбата намира днес Иван Коев. В първите дни на пребиваването си в Ню Йорк минава по коридора към финансовия център и, виждайки хотел „Мериът“ от лявата страна, се сеща за една статия в популярното тогава списание „БТА Паралели“, където е описан опит за атентат. За миг го връхлита мисълта „Дано никога не се случва“. Но ето, че се случи и аз бях там, спомня си казанлъчанинът.

Дни преди атентата на 11 септември Иван Коев посещава малката гръцка църквичка „Свети Николай Чудотворец“, прилепена до центъра, която винаги го привлича като магнит. Този път свещеникът настоятелно му подава иконка на Свети Николай Чудотворец. Църквата не оцелява - остава затрупана под руините, но иконката Иван Коев пази за цял живот.

Третото съвпадение, колкото и далечно да е, съществува и е свързано с Краля на Попа. На 10 срещу 11 септември българинът до среднощ изпълнява задачи, свързани с рекламни материали по повод концерт на Майкъл Джексън. По-късно по-големият брат на поп певеца Джърмейн Джексън ще разкрие, че на 11 септември Майкъл е имал среща в една от кулите на Световния търговски център, но се почувствал зле след репетиции за концерт и в крайна сметка я отложил. „Бяхме ужасени, когато кулите рухнаха, защото мислехме, че Майкъл е там", разказва неговият брат, цитиран от медии.

Иван Коев учи в Първа гимназия в Казанлък с математически профил. Завършва история, археология и български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи известно време като уредник в ИМ „Искра“, после преподава история на древната цивилизация в Първи частен колеж в Казанлък. Заминава за Страната на неограничените възможности, където работи в големфотографски компании, свързани с „Мирамакс“, „Плейбой“ и всички модни къщи. Последната му работа там е в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Пътува до Индия, където снима филм. В Хайдерабад специализира музеология в Салар Юнг - третия по големина музей в Индия, както и музей с най-голямата частна колекция в света. Два пъти има възможността да види наживо Соня Ганди. Преди 2 години се завръща в България и в музей „Искра“. Не му липсва Ню Йорк, нито останалата част от света, който обикаля. Защото навсякъде има приятели, а опитността, която получава в Америка в света на историята и изкуството, няма цена.