Те са шестима. И са всичко в едно – колеги, приятели, съмишленици. Запознават се преди около 4-5 години в „Арсенал“, в Завод 3. Допаднали си като характери и интереси, разбират се от половин дума. И така, с разбирателство и единомислие, се родила идеята да помагат.

Иван Николов, когото мнозина знаят като Иван Дългия, Иван Иванов, Радослав Колев, Дончо Дончев – Доналд, Николай Янакиев – Фънки, и Таньо Димитров.

Първата помощ събрали през месец април тази година. „Тогава видяхме една обява, че се организира набиране на средства за подпомагане на семейство в нужда, – обяснява Иван Николов. – И ние събрахме пари – кой колкото може, основно сред нас – монтьорите от Монтажно-ремонтния цех 102 на Завод 3. Видяхме, че се получи и изпитахме някакво особено чувство на удовлетворение, че сме помогнали, дори не знаехме на кого“.

Така първата стъпка е направена. Но, както казват мъдреците, с първата крачка започва и най-дългият път. А пътят на добротворството на Иван Дългия, на Иван, Радослав, Доналд, Фънки и Таньо обещава да е дълъг. Защото те са тръгнали напълно съзнателно и уверено правят следващите крачки по него.

Когато следващия месец решават отново да помогнат, разпространяват идеята из завода. Тогава се отзовават близо 40 души. Включват се и хора от шивалнята, от Химичната лаборатория, от цех 150, от Управлението на Завод 3. Събраните пари отново отиват при хора, които имат крайна нужда от помощ. Това са самотни родители с деца, баби или дядовци, поели тежкия кръст да отглеждат сами внуците си, многодетни семейства в нужда – изобщо, хора, за които всяка подадена ръка е добре дошла.

„Ние получаваме от Дирекция „Социално подпомагане“ в Казанлък информация за семейства, изпаднали в нужда, на които можем да помогнем. Това са хора с различни съдби, които имат нужда от подкрепа. Не познаваме хората, за нас е важно да знаем, че с нашата подкрепа техният живот е станал малко по-лек и по-радостен“, казват добрите самаряни от Завод 3.

До момента те, заедно с всички колеги и приятели, които са се включили в тяхната инициатива, са подпомогнали над 30 семейства. От април до август общо са събрали повече от 1600 лева. Всичко е на доброволни начала. Събират ги на заплата или на аванс, на когото както му е удобно. И кой колкото може да отдели. Няма минимум и максимум – и два лева, дарени от сърце, са ценни. „Важното е да се прави добро“, категорични са шестимата инициатори.

Веднага, след като наберат средствата за съответния месец, отиват в магазина. Взели са решение да не предоставят пари на ръка, а да купуват хранителни продукти или друго необходимо от първа ръка, според нуждите на семействата – както им е подадена информацията от „Социално подпомагане“. Разпределят парите за всяко семейство по равно. Преди време се наложило да купуват храна за невръстното дете на самотна майка, а сега – на заплатата през август, с част от парите ще платят едната сметка за електричество на друга майка, която също е самотна.

Решенията какво да се направи вземат общо, купуват, плащат и се отчитат с касовите бележки. И, за да няма никакво съмнение у никого, на специално табло на спирката на Завод 3, всеки път изписват колко средства са събрани, за колко семейства са разходвани, какво е било закупено с даренията и имената на самите дарители. Пълна отчетност, прозрачност и яснота за всеки лев от кампанията.

„Ние сме трудови хора, - скромно казват за себе си шестимата монтьори от цех 102 на Завод 3. – Всеки от нас е различен по характер, но си допаднахме, разбираме се и виждаме, че доброто, което сме започнали, върши работа“. Увличат в каузата колеги от други цехове и производствени структури. Все повече хора се „заразяват“ от тяхната инициатива и все повече искат да даряват. Тази година са подкрепили и двама свои колеги в нужда. Не се замислят, ако трябва да се помага, защото доброто трябва да продължава.

Иначе и шестимата са запалени по футбола, играят в отбора на Завод 3 и миналата година за празника на „Арсенал“ се класирали на трето място в междузаводските състезания.


За своята доброволческа дейност Иван Николов, Иван Иванов, Радослав Колев, Дончо Дончев, Николай Янакиев и Таньо Димитров и всички техни съмишленици от Завод 3 получават благодарствени писма от дирекция „Социално подпомагане“ в Казанлък. Всеки месец, за четвърти пореден път, за да се знае, че има такива хора. Добрите самаряни от Завод 3. Нека бъдат здрави и доброто, което правят, се връща при тях.