От задружната някога еврейска общност в Казанлък са останали само спомените

На 10 март се навършват 77 години от спасяването на българските евреи от депортация в нацистките лагери. За еврейската общност в Казанлък разказват казанлъчани, които свързват спомените си с няколкото запазени къщи, носещи все още духа на своите обитатели. Това са къщите на Руфат Биджерано, Буко Давидов, Исак Алмалех, фамилията Каталан. Те са разположени основно в някогашния еврейски квартал, западно от сградата на Математическа гимназия, по сегашната улица „Шипченска епопея“, до парк „Розариум“. „Къщите им бяха не само по ул."Шипченска", но и по "Шейновска", началото на "Орешака" - западно от сегашния Културния дом, по част от ул."Иречек" и началото на ул."Петко Д.Петков" – допълва юристът Стефан Саранеделчев, който със забележителна упоритост, детайлно и задълбочено изследва старите казанлъшки родове. - В спомените пред очите ми е д-р Рафаел Биджерано, който е вуйчо на актрисата Луна Давидова. Спомням си колоритния й баща бай Буко Давидов, неговия съименник Буко, който живееше срещу кино "България" и там имаше работилница за обличане на копчета и продажба на дребна кинкалерия. При него майка ме изпращаше да купувам "момински игли с бабешки уши", каквито той внасяше от Израел и никъде другаде нямаше такива. За стъкларя Челибон, който имаше работилница в направената по-късно "Улица на услугите", за брат му също Челибон - тенекеджията, с голямата му работилница западно от Женския пазар, северно от сегашната "бяла сграда“. Но най-вече си спомням за забележителния лекар Жак Коен, който ме спаси от явна смърт през пролетта на 1956 година. С дни той и съпругата му медицинска сестра дежуриха у дома, дори и през нощта, да ми бият инжекции през няколко часа. Поклон пред всички тях!“

Запазените еврейски къщи в Казанлък

В края на 20-те години на XX век сред еврейската общност имало 7 лекари, 2 зъболекари, аптекари, чиновници, занаятчии, обущари, шивачи, шапкари, фризьори, много търговци. Магазините на търговците евреи се намирали главно около центъра на града и на север от Царската чешма – по улиците “Скобелевска” и “Искра”. Носели различни имена като “Лилия”, “Златен лъв”, “Есперанто”, “Морето на шушоните”, „Зелена звезда“, дори “Овца”. Имало и занаятчии - стъклар “Чупи-купи”, тенекеджия, прекупвач на кожи. Сред уважаваните евреи са аптекарката Карола Биджерано и д-р Рафаил Биджерано.

През 30-те години евреите в Казанлък са били около 300 души и водели много активен живот. Събирали се в синагогата - сградата не съществува днес, била е в двора на ПМГ “Никола Обрешков”. Организирали са редовно томболи с награди, а с парите от билетите оказвали помощ на по-бедните еврейски семейства. “Пурим” е един от най-веселите и колоритни еврейски празници. Пак през 30-те години евреите в Казанлък имали хор, където пеят песни на иврит, и еврейска театрална трупа, която поставяла пиеси с библейска тематика. Съществували две еврейски спортно-гимнастически дружества – “Макаби” и “Ашхмер”.

Буко Давидов, първороден син на Давид Каталан и баща на актрисата Луна Давидова, организирал вечеринки, томболи, детски спектакли и имал огромен принос в развитието на културния живот в града.

В началото на 40-те години, след приетия Закон за защита на нацията, българските евреи са лишени от граждански и политически права, отстранени са от стопанския живот на страната, а имуществото им е конфискувано.

На 17 юни 1943 година всички евреи от Казанлък, Стара Загора и еврейските семейства, които вече са преместени от София в нашия град, са интернирани в Северна България – Лом, Видин, Плевен, Враца. Сутринта на същия ден гарата е изпълнена с изпращачи българи. Качвайки се на влака, евреите плачат и пеят “Шуми Марица” и „Тих, бял Дунав”. И така до гара Тулово. Във Враца казанлъшките евреи научават за кончината на цар Борис III и на деветия ден от смъртта му двама равини отслужват панихида в негова памет.

След 9 септември 1944 г. казанлъшките евреи се завръщат в града, с разсипано имущество, но щастливи, че са живи. Новата власт обаче също им създава проблеми – не признават трудовия им стаж, национализират имотите им и др. Ето защо, след създаването на държавата Израел голяма част от казанлъшките евреи емигрират там.

Журналистката Деляна Бобева открива, че къщата, в която днес живее семейството й в Казанлък, някога е била собственост на фамилията на Йосиф Челибон. Неговата дъщеря Хени Лорер е на 91 години и е професор по биотехнологии. Живее в София и все още чете лекции, дори има свой кабинет в Софийската синагога. Хени Лорер е и най-възрастната еврейка в момента в България, уважавана и ценена от политици от страната и чужбина. Правнуците на Челибон са лекари, софтуерни инженери и бизнесмени.

Един от наследниците на Каталан допреди 10-15 години редовно посещаваше Казанлък и се отбиваше в редакцията на вестник „Искра“. В сградата на ул. „Искра“ 2 той притежаваше наследствена част. Но основно потомците на известната казанлъшка фамилия живеят в Израел и са учители по матемитика. Последно са били в града през миналия септември.

Отново по спомени на казанлъчани, последният български евреин в града се казвал Исак. Той напуснал този свят през 2015-а на 90-годишна възраст. Сега за задружната някога еврейска общност в Казанлък напомнят само няколко останали къщи. И все още живата памет за тях.