Казанлъчанин поставя началото на актовата фотография в България
На 10 март в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства ще бъде открита изложба на един уникален фотограф – казанлъчанина Георги Георгиев. Той е един от първите фотографи, заснели кадри по време на Балканската война при обсадата на Одрин. Като летец-наблюдател през Първата световна война успява да осъществи и първите аероснимки на Солун, в тила на френската армия.
Изложбата в Казанлък обаче носи заглавието „Българската BELLE ÉPOQUE във фотографията на Георги Георгиев”. Това е българинът, поставил началото на актовата фотография у нас.
През 1934 г. се появява превърналият се в емблематичен негов кадър „Сатир и нимфа”. На този фотос, между две дървета, позират голи мъж и жена. Мъжът е облегнат на едното дърво, предизвикателно наблюдаващ изтегнатото женско тяло пред себе си. За съжаление, днес не е известно в чий архив се намира оригиналът на фотографията.
Романтични, мистични или откровено еротични, снимките на Георги Георгиев са първите, в чийто фокус са женските тела, като моделите винаги са внимателно композирани в различни пейзажи.
Ентусиазираните български фотографи започват да плащат на женски модели, за да ги заснемат, но с една малка подробност – поради съмнителността на начинанието и съществуващите морални норми, те трябвало да правят това единствено в компанията на собствените си съпруги.

Кой е Георги Георгиев?

Роден е в Казанлък през 1881 г. Първите си познания по фотография получава като дете от баща си – Стоян Георгиев, автор на първите български ръководства по фотография, сътрудник на списанието LA PHOTOGRAPHIE FRANÇAISE и създател на първото фотолюбителско дружество в България.
Още през 1903-1904 г. Георги Георгиев издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”. Силно увлечен по летенето, през 1917 г. като помощник-началник на училището за летци преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” и издава учебник по аерофотография и фотограметрия.
На 30 юни 1920 г. Георги Георгиев основава в София Българския фотоклуб. През 1924 г. получава първите си отличия – сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. PHOTO ET CINEMA, а след това талантът му се забелязва в Париж, Берлин, Виена, Милано и др.
По негова инициатива през 1950 г. се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, в което е директор и преподавател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография. Почива през 1956 г.


На снимката са моделите от композицията „Сатир и нимфа” на Георги Георгиев, но облечени.