Това призова стотиците присъстващи ред Мемориалния комплекс, изграждащ се до затворническото общежитие на остров Персин, край Белене, българският президент Росен Плевнелиев, по време на честванията на 27 годишнина, в която се отбелязва паметта пред жертвите на тоталитарния режим.
На поляната пред общежитието, където за близо 60 години, в които съществува лагера в Белене, са преминали над 35 хиляди души, изгубили живота си стотици, да отдадат почит на жертвите и споделят болката на техните близки, се събраха двама президенти на България – настоящият Росен Плевнелиев и президентът Петър Стоянов, министърът на отбраната Николай Ненчев, евродепутат и депутати, представители на българския политически елит, български и турски общественици, представители на католическата и православната църква, на мюсюлманското вероизповедание.
Тазгодишният митинг- поклонение, бе под мотото – „Песента на свободата“ и ще остане в историята с това, че за първи път един от символите на държавната власт- гвардейците, стъпиха на острова, за да отдадат почит пред жертвите на комунистическия режим, оставили години от живота си или живота си завинаги на острова.
В словото си българският държавен глава се обяви за национално единение и помирение, което може да стане единствено и само чрез обективната истина, а не с историческа манипулация, като заяви че темата за социалистическите лагери трябва да е част от нашата история.

Да позволим на децата си да я научат, с всичките й славни и срамни моменти, призова още държавният глава.

Той призова да бъде подкрепена инициативата на фондацията на католическия свещеник от Белене отец Паоло Кортези от Белене, който основава фондация „ Остров Белене“, с цел превръщането на острова от „гробница на българския елит на тоталитарната власт, в Мемориал на българската история“ в тази й част.
С дарени средства от различни граждански структури и институции, от организации на репресираните в България, основната част от този Мемориал вече е факт, независимо от първоначалните намерения през тази година да се направи първата му копка.
Президентите Росен Плевнелиев и Петър Стоянов, както и министър Николай Ненчев, вече посадиха и първите три рози пред Мемориала
.
Специална експозиция от снимки, подредена на телената ограда край бившите затворнически общежития разказваше за хората, прекарали години от живота си и или намерили смъртта си в лагера или на другите острови край него. Повечето от тях и до днес нямат гробове, а близките им нямат място за сълзите си.


На остров Персин дойде 90-годишният Крум Хорозов от Русе, който е прекарал 5 години в трудовия лагер. По изработена от него схема ще бъде възстановен в автентичен вид лагерът, за да се превърне в паметник. Лично с президента Росен Плевнелиев и с президента Петър Стоянов разговаря и 91-годишният Трифон Трифонов от Кнежа. Той е бил в три лагера заточен като анархист, включително и на остров Персин. Бившият лагерник подари на държавния глава своята книга "Достоен живот", в която разказва за тежкия житейски път, по който е преминал, защото не е споделял комунистическите идеи.



В почитта на паметта на жертвите на тоталитарния режим за първи път на остров Персин участва близо 50-членна делегация от Дружеството на репресираните в Казанлък.
В нея бяха включени родственици на репресирани от тоталитарния режим, общественици, журналисти, както и представители на трите вероизповедания –католическата и православна църква и на мюсюлманското вероизповедание.


Имам хатиб Мехмед Мехмедов и игуменът на Шипченския манастир архимандрит Онисифор, част от казанлъшката делегация, която беше и най-многобройна, предизвикаха огромен медиен интерес заради общите каузи и мостове, които свързват двете вероизповедания в подкрепа на обективната истина и усилията тя да излезе наяве.


Сред дошлите на поклонението на остров Персин, по покана на казанлъшкото дружество на репресираните, бе и Невена Драгиева- преподавател по география и съпруга на покойния от близо 3 години казанлъчанин и виден интелектуалец и общественик Дечко Драгиев, внук на един от първите казанлъшки кметове - Дечо Драгиев, председател на Съюза на еврофедералистите в България и основател на Гражданската академия по еворепистика, прекарал 4 години от живота си в лагера в Белене.



Пред почти готовия Мемориал на жертвите на тоталитарния режим на остров Персин, венец поднесе и делегацията от Дружеството на репресираните в Казанлък. Казанлъчани бяха лично поздравени и приветствани от двамата български президенти - Росен Плевнелиев и Петър Стоянов.
Казанлъшкият общественик, краевед и радетел за възстановяване старото име на връх Свети Никола, както се е именувал днешния връх Шипка, Стефан Саранеделчев, връчи на държавния глава подписка, събрана от Инициативен комитет, Президентската институция да уважи искането на родолюбивата казанлъшка общественост.


Казанлъшкото дружество на репресираните е самостоятелна организация, регистрирана в края на март тази година. Инициативата за това е на Крум Владев и Мендерес Кунгюн .
Като част от непосредствените скорошни ангажименти на дружеството е изграждане на паметник на украинските войни край Шейново. Инициативата е съвместна с Дружеството за българо-украинска дружба в Казанлък, с подкрепата на Украинското посолство.