Тези две жени трябва да бъдат запомнени. Макар че като се слеят с местната навалица, по нищо не се различават от нея.
Освен очите. По друг начин греят.
Особено при вида на страдащо бездомно куче или наплашено коте по казанлъшките улици.

Идват в Казанлък 2 пъти годишно, в продължение на почти 14 години. И са нещо като местни вече.
Макар да признават, че тук трудно свикват с насилието, което виждат и срещат ежедновно по време на престоя си, спрямо бездомните животни.
И все още недоумяват защо.
Защо страна- член на ЕС, с народ, който е европейски или поне иска да бъде такъв, продължава да се държи по този жесток, често и варварски начин с четириногите. Защо измъчва животните? И защо на практика местните власти не правят нищо съществено и на практика това да се промени?


Силвана и Денис са австрийки. И двете живеят в покрайнините на Виена. Силвана от 14 години ръководи за България дейността на „Тиерхилфе Зюден“, австрийско НПО за помощ на бездомни животни, която е партньор на Общинския приют в Казанлък от неговото създаване.


Силвана и Денис са посветили живота си на животните, които се нуждаят от подкрепа и нов дом. И на децата, които непременно трябва да бъдат възпитани в отношение към животните- с любов, грижа, съпричастност, отговорност.
Идват всяка година в Казанлък през октомври и април. Денис през последните 6 години, Силвана от самото начало.

Те са тези, които осигуряват средствата за безплатната кастрация на кучета и котки, настанени в общинския приют в Казанлък. Те са и тези, които набират средства, за да се плати на ветеринарните лекари за тази манипулация. Те са тези, които упражняват контрола как се извършва това, проверяват и как се разходват осигурените от неправителствената организация дарени средства за приюта.
Двете жени са в основата на набирането на доброволни дарения, с които помагат в издръжката, освен на казанлъшкия приют и на още един в страната- в Русе. В Казанлък си партнират с „Анимал хоуп“ на Ивелина Недкова, жената, превърнала се в своеобразна Майка Тереза за изоставените и болни бездомни четириноги.

сн: Силвана-вляво, Денис- с тъмния пуловер и Ивелина - с жълтото яке


Между 750 и 800 евро месечно е помощта от австрийската организация „Тиерхилфе Зюден“ само за храна и медикаменти в Общинския приют към Казанлък, който получава допълнително средства и от общината.

Независимо от капацитета си от 62 кучета, обикновено броят на бездомните в него е двойно повече. Отделно от това за всяка една кастрационна кампания австрийската организация осигурява по 3 хиляди евро за седмица, като с тези пари се кастрират около 350 животни.
От началото на партньорската работа в Казанлък преди 14 години до момента, благодарение на помощта на австрийките и НПО-то, за което работят, за Австрия са заминали близо 2 500 кучета и малък брой котки. Всички те са осиновени, разказва Денис. Тя е и човекът, чийто дом е превърнат в Приемен дом за дошли от България животни. Тя е тази, която с помощта на австрийски организации и форуми търсят дом на бездомните четириноги.



„В Австрия осиновяването на животно не е проста работа и е сериозно контролирана. За животните има специално законодателство. Това е причината при нас да няма животни на улицата, нито некастрирани или без ваксини“, казва Силвана, за която България е специална емоция в тази посока. Самата тя има малка България в домашното си стопанство:
Преди години, когато при една командировка води тук и невръстния си син, си отнасят бездомно куче. Сега щастливо у дома при тях. Независимо, че дълго лекували емоционалните травми при момчето й, заради гледките, които виждал тук.
Освен кучето, Силвана осиновява и изоставен кон от Бузовград. Наема унгарска специализирана фирма за транспорта му до Австрия.
Към домашния си български двор е прибавила и още 2 кучета, 2 кози, 7 котки и 7 овце. На изумлението ми отвръща с усмивка и обезоръщаващото: „Ако обичаш, просто обичаш“.
Млъквам, когато русокосата Силвана добавя, че преди години осиновява и дете от България, от Пазарджик.
И помагала години наред на детската специализирана болница в Бузовград.

За австрийките е необясним двойният ни български аршин по отношение на животните: готови сме на жестокост и саморазправа с насилници над животни, и в същото време самите ние ежедневно сме насилници над животни. Като ги изхвърляме на улицата, не се грижим за тях, не ги кастрираме, или просто ги наритваме за разкош, да не ни се мотат в краката. Отделно на практика е и чиновническото бездушие по проблема.


„Това е възпитание и манталитет. И той се гради от ранна възраст. И не става без глоби и санкции, без контрол“, категорични са двете жени от „Тиерхилфе Зюден“.
Сравнението с Австрия „боде очи“ и в същото време показва колко далеч сме всъщност:
До 100 евро стига глобата там за стопанин, който не си кастрира кучето или котето при навършване на нужната за това възраст. Отделно са данъците, които се плащат за животните, и глобите, ако стопанин държи кучето си, вързано на синджир.
В Германия законодателството е аналогично, размерът на глобите и данъците почти същият, уточняват от „Тиерхилфе Зюден“.


Като една от мерките за подобряване на условията в Общинския приют в Казанлък и поетапна промяна на отношението към животните по улиците, Силвана и Денис виждат именно в събирането на нужните данъци и и глоби от стопаните на животни. Както и увеличение на размера на санкциите при малтретиране на животни или изхвърлянето им на улицата. Некастрирането и нерегистрирането на домашни животни, също трябва да се санкционира, тъй като е на практика негрижа, според представителките от австрийското НПО.
Години наред са предписвали редица мерки, които Общината в Казанлък е трябвало да направи по отношение на условията в общинския приют за животни. Не са доволни от стореното. Затова и по време на престоя си тук се срещнаха със заместник-кмета на община Казанлък Даниела Коева.
Последва и нейна визита в приюта, по покана на Силвана и Денис.


„Имаме уверение, че при следващото ни посещение тук, през пролетта на 2020 година, ситуацията в общинския приют за животни ще е различна“, каза Силвана преди да отпътува от Казанлък.
Град, който сънародниците й харесват, както и страната ни. Но град, който по думите й, с годините все повече заобикалят, прокудени оттук именно заради лошото отношение на местните към животните на улицата.

И заради тъжните гледки по тях.


„Би било хубаво това тук да се промени. Но за жалост все повече се обезсърчаваме, че е възможно. В началото си мислехме, че с личен пример може да се получи. Не виждаме особен напредък. Явно е до манталитет и възпитание“, с неприкрита болка споделят Денис и Силвана.


И двете с български дири в австрийските си домове: едната с приемен дом за български четириноги бездомници, а другата с осиновено българче, кон и 2 кози, и още куп четириноги, които обгражда с любов.


Любов, с която австрийките Силвана и Денис се опитват вече 14 години да заразят и казанлъшките улици.