От следващата година Сърбия най-вероятно ще върне задължителната военна служба, съобщава електронното издание на белградския вестник Kurir, цитирано от сайта blitz.bg.

Изданието се позовава на твърдения на двама сръбски анализатори: военният анализатор Мирослав Лазански и общественият Александър Радич.

Според Лазански, "сръбската армия има дефицити, тъй като професионалните войници са над 30-годишна възраст и не могат физически да отговорят на всички поставени им задачи".

Местни медии в сърбия припомнят, че обсъждането на връщането на задължителната служба е дискутирано в продължение на година.

„В Сърбия липсват обучени резервисти, резервна армия и военна армия. Предишните конфликти са показали, че военните, които са отслужили, са по-добрите бойци“, отбеляза Лазански. Според него Сърбия най-вероятно ще запази комбинирана система, според която армията ще бъде съставена от професионални войници, наемници и военни, преминали през задължителна служба.

Анализаторът Александър Радич смята, че страната трябва да намери подходящ модел, който да ѝ подхожда, както и на времето, в което живеем. „Нямаме нито пари, нито условия, за да направим това, както преди... Никой не може да принуди никого да отиде в армията, но има момчетата, които ще се съгласят доброволно да изтърпят военна служба, ако не се занимава с маргинални работи като почистване на двора например“, е коментирал Радич.


Новината идва на фона на растящо напрежение в самата Сърбия, както и на обтягане на отношенията с нейни съседи.

В България в последните три години дебатът За и против връщането на наборната казарма се появява спорадично: обикновено като елемент от политическа пропаганда или напрежение в обществото, породено от вътрешни проблеми. Често въпросът е и "хвърлена ръкавица" от страна на различни военни формирования и НПО-та към политическия елит на страната.

Независимо, че от миналата година в различни училища в България се въведе като свободно избираем предмет военната подготовка, то информация за интерес към дисциплината от страна на официалните държавни органи и на Министерство на отбраната няма.

В повечето училища военното обучение и подготовка сред средноколците се свеждат до уменията да се борави с оръжие, като се акцентира на техническите умения и бързина по отношение на сглобяване и разглобяване на автомат.

Открити дни и демонстрации във военните поделения пред ученици от различни възрасти, са другият елемент на военната подготовка и обучение у нас.

С всяка изминала година намалява и интересът на релостниците към военните училища.

Сериозен е дифицитът и на кадрови войници.

Българското общество е разделено на две по отношение на задължителната казарма, сериозно е разделението и сред политиците.

Подобна дилема има в повечето европейски страни.

Проведено през лятото на миналата година национално изследване в Германия за наборната казарма показа, че повече от 7 години след отмяната за задължителната военна служба в Германия, над половината немци (55,6 на сто) са за връщането на военната повинност, а 39,6 са против тази идея.
В допитването – най-активно за връщането на задължителната военна служба се изказват привържениците на набиращата сила в Германия радикална партия „Алтернатива за Германия“ - „за“ са се изказали 60,6 на сто от симпатизантите й. Докато например избирателите, които подкрепят „Зелените“ и са за връщане на казармата, са едва 15,1 %.

Най-много противници на военната служба има сред „Левите“ (51,2% от тях категорично отговарят с „Не“).