Традицията Гайдарови - сто години музика

Никола бил личен гайдар. Народен – народът го знаел и тачел. Внукът му Димитър дори вярва, че в образа на Кольо Гайдаря от рисунките на Чудомир и податките в неговите разкази, наистина може да се разпознае, именно неговият прадядо Никола: „Просто не е имало друг така добър като него!“ Никола повел от малък сина си Димитър да свирят заедно. Малкият хванал гъдулката. Но не само. Едва на 13, преди почти сто вече години, Димитър Гайдаров сбира първия си оркестър от 6-7 инструменталисти – имал и водачески талант. Две хармоники, една окарина, гъдулка, свирка, дайре и тъпан, засвирили в едно под диригентството на гайдаровия син. Той не спрял до там. През 1926 –та сформира джаз банд квартет, който тръгва по сцените на Казанлъшка околия, с амбицията за модерна за времето си концертна дейност. Но себе си Димитър Гайдаров намерил като музикант и художествен ръководител, не в градинки, паркове и читалища с бенда, а на едно друго, необичайно на пръв поглед място – оръжейният завод „Арсенал“. Постъпил на работа в тежките условия на Ковачната, гъдуларят се заел в свободното си време, за радост на душата си, с нещо съвсем различно от отливките на метали - през 1927 г. той създава фолклорно трио – кавал, гайда и гъдулка. И точно това е началото на началата на вече почти 90-годишната история и слава на арсеналските фолклорни формации – оркестър, хор и танцов ансамбъл.

Арсеналското трио на Гайдаров тръгва по изяви. Съставът се разширява. Пионерът обикаля работните места на завода в търсене на самородните таланти. Привлича ги за идеята. Сформира се все по-голяма фолклорна група. Редят се концерти, идат и първите записи в Националното радио – скоро след създаването на неговото студио „Балкантон“.

Наградата идва от Националното надсвирване и надиграване в София, където Народният оркестър и хор, създаден същата година от Димитър Гайдаров, вече печели републиканско отличие. Успехът се повтаря и през 1948-ма. Тогава столичните специалисти по фолклор откриват у арсеналския състав златната мина, от която загребват кадри и идеи за основаването на първия по рода си Държавен фолклорен ансамбъл. Днешният „Филип Кутев“. Привличането на казанлъшките арсеналски музиканти в София обаче, не се харесало много на Димитър Гайдаров. „Дядо ми е разказвал, че е положил много усилия, неговите хора, да се върнат в Казанлък“, спомня си Митко. В крайна сметка, в София остават едва 6-7 души и ядрото на арсеналската фолклорна формация се опазва.

„Димитър Гайдаров е един от първите фолклористи в България, който е привлечен като съмишленик в създаването на Държавния фолклорен ансамбъл, като целият оркестър на ансамбъла в Казанлък по онова време е поканен като основа на държавния. Възпитаници на Гайдаров са и едни от първите ученици на Средното музикално училище в град Котел“, разказва съпругата на внука на основателя, Славяна Гайдарова. Тя също е привлечена за каузата на семейството - пее в „Гъдулица“, но Митко признава нещо повече - конкурсът през юни в Казанлък, нямаше как да стане без нея.

„По спомени на самия Димитър Гайдаров, под негово ръководство са създадени в Казанлък първият народен оркестър, първият ансамбъл за народни песни и танци и първите детски музикални школи за народни инструменти. По този повод Михаил Букурещлиев в книжка 7 на списание „ Художествена самодейност” казва, че ”в този край никога няма да изчезне народната музика”, е записано в кратката биография на патрона на казанлъшкия най-нов фолклорен конкурс, за който Славяна и Митко, мечтаят да се превърне в традиция. Тази биография е достъпна вече за всеки – семейство Гайдарови е направило сайт на конкурса, който в началото на юни доведе в Казанлък над 800 участници от цяла България. Да събереш толкова хора на едно място, не е лесно.

Годината е 1960-та. Но той, вече 54-годишен, наистина не се спира – увлича край себе си нови и нови луди-млади, запалени по народните песни. Оркестър с повече от 80 деца води Димитър Гайдаров в Стара Загора на „Тракия пее“ през 1961-ва. 80 млади свирачи! – няма как да се чудим, защо в годините напред, десетки са неговите ученици, 54 са оркестрите, които той гради в околията от Твърдица до Калофер! Това не остава незабелязано – Българската телевизия снима за Димитър Гайдаров филм, а методиката му на преподаване буди интерес и е възприета от българските фолклорни свирачески школи, народни хорове и оркестри. Майсторът почва да прави собствени инструментални и вокални фолклорни обработки. Разгръща дейността си и в местния Пионерски дом.

„Искаме да покажем, че Казанлък е град с дълбоки корени в изкуството на музикалния ни фолклор, с принос към неговата история, с ярко присъствие в днешния музикален живот“, казват Митко и Славяна, които сбъднаха една идея в истински празник - три дни безспирни свирни и всенародна радост по площада от 10-и до 12-и юни в Казанлък в конкурса с името „Димитър Гайдаров“. Конкурсът, двамата правят с подкрепата на кмета Галина Стоянова, поела патронажа. Целта на събитието е да се възроди паметта. „Да припомним, че Казанлък не случайно днес има име на град с традиции в това изкуство“, обясняват инициаторите. Традици, налагащи професионализъм. Макар с формации, създадени и функциониращи на любителски начала. Самият Митко, който движи „Гъдулица“ и музикалните паралелки в „Антим“, е абсолютен професионалист. След музикалното училище в Котел, където отива като гъдулар, той завършва Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив. Всъщност, семейството първом го насочва към цигулката. Травма в ръката обаче, сложила нещата на мястото им – той става брънка в поредицата фамилни фолклористи: от прадядото Никола, към гайдаря на Долината – дядо Димитър, арсеналският основател, ентусиаст, през бащата Никола, народен певец, та до него, Димитър, наследникът, създал „Гъдулица“ и дал път на стотиците антимовски таланти. За паралелките в СОУ „Антим Първи“, Митко доста се борил с местните власти. След три пъти многочасово „висене“ в Общината, успял. Така успял, че му отпуснали цели 14 преподавателски бройки и в „Антим“ заживява същинско музикално фолклорно училище. Било 1991-ва. 22-ма преподаватели и над 300 ученици поемат от там, след тях остават витрини с награди и много спомени.

Много продължават своя път в музиката.

Някои от тия някогашни деца сега са сърцето на днешната „Гъдулица“ – единственият творчески състав от „Възродена Искра“, където не се събират нито такси, нито се дават хонорари на изпълнителите. Свирят и пеят за лична радост, за радост на публиката, за да я има българската народна песен.

Ръководителят им Димитър Гайдаров, признава, че е болезнен перфекционист. Във всичко, което прави, гони професионализма. В днешно време у нас това не е предимство, а слабост – трудно се оцелява с принципи, още повече, в средата на заетите в културата. Гайдаров продължава да преподава музика в „Антим“. Помага по пътя и на малкия си син – също Димитър. Десетинагодишен, той вече пее, пее страхотно, с оня мек и богат, наситен с обертонове глас, който идва от таланта на дядо му Никола - певецът. Димитър-джуниър скоро грабна Специалната награда и златния медал от Старозагорското „Орфеево изворче“, най-престижния детски фолклорен фестивал у нас. Момчето свири на флейта и пиано, пее заедно с мама, под ръководството на тати, в читалищната „Гъдулица“.

Димитър Гайдаров не крие това. Като човек, който дава всичко от себе си в това, което прави, той иска и всичко наоколо да е отлично подредено. Като по ноти. Страда, че не е така. Това му качество му докарва името на „чешит“, но с посредствеността, Митко няма как да се примири. „Казват, че съм добър гъдулар, но все не мога да се харесам докрай“, споделя с присъщата си взискателност той. В началото на кариерата си работил и като диригент в старозагорското „Загорче“, после винаги в работата си с децата се е стремил към високото ниво, което открива там. Гайдаров признава, че си е такъв - прецизен. И в наследената от дядо му школа в Копринка, и в своя първи в Казанлък Фолклорен театър „Показалец“ към Общинския Център за работа с деца, и сега – в читалището и училището, навсякъде, той дава максимума, да се случва само това, каквото трябва. Внукът на арсеналеца – пионерът, носи и своите болки: че подборът на децата в училище вече не е така добър, заради времето, в което живеем, че големият му син, Никола, абсолютен професионалист, не е намерил себе си в родината България...

„Големият ми син, Никола, макар отдавна в чужбина, още се слави като най-добрият кавалджия на своето поколение в България“ - споделя Гайдаров. С диплома от котелското училище, Пловдивската академия и Академията по музика от Стокхолм, Никола Гайдаров, оказало се, няма какво да прави у нас...

Но не точно. Сега двамата със Славяна, освен в „Гъдулица“ и детето, влагат сърце и усилия така, че конкурсът в Казанлък да стане голямо национално събитие. Още догодина. Освен общинската, вече имат и подкрепата на НЧ „Възродена Искра, Академията в Пловдив и Военния клуб в Казанлък, които бяха съорганизатори на първото издание. Семейството има и верните съмишленици и приятели – над 800 музиканти, изсипали се в Казанлък през втория уикенд на юни – от Силистра, през Велико Търново, Сливен, Ямбол, Елхово, Стара Загора...Имало и силно столично представителство. Най-щастливи обаче, двамата са от яркото казанлъшко присъствие от всички местни състави, участвали в конкурса „Димитър Гайдаров“. Това направо ме изненадва: местните фолклорни формации, отдавна са в тиха конкуренция, дори си завиждат, че и нещо повече... Но в името на основателя Димитър Гайдаров, човекът, който започнал всичко с трима свирачи в оръжейната фабрика през 1927-ма, общата радост се случила!

Няма как да не се случи - без Димитър Гайдаров някога, едва ли щеше да ги има тях всички сега. Традициите са си традиции. Корените - корени. Кольо Гайдаря – Димитър Гайдаров – Никола Гайдаров - Димитър Гайдаров - Никола Гайдаров - Димитър младши... И още – мама Каля, певицата в арсеналския хор, чичото – великолепен кларинетист от духовия оркестър на читалище „Искра“... Фамилия с име. Пуснала клонки нависоко. И корени - дълбоко в „Арсенал“.