Ружа Жекова. Без шест месеца – на 90. Не вярвам. Дали от вибрациите на двете „ж“ в името й, дали от гена или от друго, но излъчва такава позитивна енергия, че ме заразява с нея.

Напук на горещия юлски ден със Станка Костова, настоящият ръководител на Химичната лаборатория на Завод 3 в „Арсенал“, упорито вървим по нанагорнището на град Шипка, за да открием жълтата къща на върха. Нагласата ни е бързо да си свършим работата, защото ни чакат още един куп задачи. Не познахме. В компанията на Ружа Жекова времето минава бързо, неусетно. Станало е следобед, а тя има още много да ни разказва. Защото сме се срещнали с

живата история на химичните лаборатории в „Арсенал“

Родена е в Казанлък. Нейният баща Димитър Жеков е учил във Военно-морското училище във Варна. Два курса преди поета Никола Вапцаров. След като завършва училището, го разпределят в Казанлък, във фабриката на Братя Стайнови. Семейството живее до самата фабрика, затова и до днес пред очите на Ружа се вият онези приказни гайтани и ширитите, които били произвеждани тук. Спомня си директора Захари Стайнов, по чието време става и национализацията. Нейна съученичка е Пенка Михайлова, една от наследниците на рода Стайнови.

Ружа има две сестри и един брат. Баща й се грижел за многолюдното семейство. „Татко беше златен човек“, връща се в безгрижното детство тази достолепна жена. Сутрин ставал и правел пет купички попара – за всяко дете и за съпругата си. А в неделя готвел и пеел арии от опери. Пеенето му останало от курсантските години, когато в Морската градина на Варна концерти изнасяли именити български певци. Там той слушал и Мими Балканска.

Тъй като живеели до самите фабрични помещения, Ружа много често се промъквала, за да се наслаждава на дизеловите двигатели, които произвеждали ток. Обичала шума на машините и мириса на нафта. Вродената й любознателност я карала да наднича и през прозорците на химичната лаборатория, където също работели членове на рода Стайнови. Подредени епруветки, колби - тайнствено и впечатляващо... Но повече й харесвали машините, затова решила да учи машинно инженерство. Баща й обаче набързо охладил младежкия ентусиазъм – че на това време кой ще вземе жена-инженер във фабриката си?! По-подходящо е да стане химик. И Ружа записала химия в Софийския университет.

Във военните години Димитър Жеков слушал Радио „Лондон“. Заради това два пъти претърсвали дома им. На втория път намерили радиоапарата и бил интерниран в Еникьой през 1943 година. „Започнахме да гладуваме“, спомня си онези времена Ружа. След 9 септември Димитър Жеков става директор на шест електроцентрали, които ръководи до самото си пенсиониране. А по негов съвет първородната му дъщеря Ружа поема по пътя на своя живот – химията.

С влакчето – до Барутната

Беше страхотна красота – Тунджа се разляла, гората се раззеленила, имаше дори лиани… Така помни дългогодишният химик в „Арсенал“ своя първи работен ден. В отдел „Кадри“ бързо насочват току-що завършилия университета химик в Барутната. До нея се стига с влакче, съставено от локомотив и два вагона, возещи работници и специалисти. Днес композицията се намира в музея на БДЖ в София. „Зиме влакчето дерайлираше и мъжете слизаха от вагоните, повдигаха го и продължавахме. Беше незабравимо преживяване“, връща се в далечната 1952 година Ружа Жекова.

Строежът на Барутната фабрика в „Арсенал” започва през 1933 година. Търгът печели френската фирма „Фив Лил”, като последователно били построени различните секции. Монтажът на машините ставал под ръководството на френски специалисти, а няколко български пиротехници били пратени на обучение във Франция. Когато Ружа Жекова започва работа, се представя на химик Георги Дяков, един от първите български специалисти в Барутната, човек със знания и потенциал. През 1953 година той е назначен на длъжността „Главен химик” на завода, а в професионалната си биография записва редица разработки и рационализации. По стечение на обстоятелствата химик Дяков е съпруг на нейната учителка по химия в гимназията Валерия Дякова. Началник-група производство във фабриката е инженер-химик Богомил Петров, негов заместник е инженер-химик Петър Зеленков. Инж. Зеленков е един от водещите химици – сферичният барут е негова разработка.

В Химичната лаборатория Ружа Жекова работи при инж. Никола Гонков, френски възпитаник. В лабораторията, изградена по френски модел, и до днес са запазени оригинални уреди - сушилня, която поддържа постоянна температура, аналитична везна и калориметър.

Ружа Жекова започва като лаборант и веднага забелязват, че прави всичко като по учебник, с академична прецизност. Например, прилага метода „Деварда“ за определяне съдържанието на азота в барутите. Много бързо се издига в йерархията и след пенсионирането на химик Гонков, оглавява Химичната лаборатория. Става един от най-младите началници, дори получава орден за своята работа. „Награждаването беше в София, а в ЦУМ ни дадоха обяд“, разказва Ружа и се сеща, че началникът Богомил Петров не искал и да чуе за командировки, но все пак ги пуснали с още една колежка, за да си вземат наградите. А там лично се срещнала с Пеньо Кирацов, който тогава вече бил на висока държавна длъжност в София, но преди това работил като главен инженер в „Арсенал“.

Въвеждането на ГОСТ

С колегите

В лабораторията, ръководена от Ружа Жекова, работата непрекъснато расте. Производството се увеличава, помещението се нуждае от разширяване. Усилено се въвежда съветският стандарт ГОСТ. През 1960 година командироват химик Жекова в тогавашния СССР – на границата между Грузия и Азербайджан. От това посещение все още пази спомена за плуването в леденостудените води на местна река.

Работата в лабораторията върви нон-стоп, на цели потоци. Първа, втора, трета смяна. Напрежението е огромно, отговорността - също. Често посреднощ се качва на колелото и право в завода – производството е специално, изпитванията са специфични, трябва точност, перфектност. Друго си е да види с очите си как вървят нещата.
От братската съветска страна в лабораторията идва изключителен специалист – Василчикова от Москва, която остава очарована от работата тук. По-късно тя съдейства на химик Жекова с доставката на еталонен барут, който се използва за анализите.

17 години изкарва в Химичната лаборатория на Завод 3.

През 1969 година й предлагат да стане ръководител на Централна химична лаборатория

Когато започва в Централна химична лаборатория, заварва създадената от Пенка Чакърова Спектрална лаборатория с ръководител Венета Граматикова, както и три групи – за анализ на черни метали, за анализ на цветни метали и сплави и за анализ на масла и соли. И до днес е благодарна на съдбата, че е имала възможността да работи заедно с химиците Петър Зеленков, изключителен специалист и колега, със Стефка Зеленкова, с Добри Добрев, Маргарита Илчева, Стефка Михайлова, Катя Енева, Жана Цонева, Радка Мандова, Калинка Попжелева, с настоящия ръководител на Централна химична лаборатория Петрана Янкулова, която заедно с химик Мандова внедряват квантометър за анализ на черни метали. Приветства усилията на инженер-химик Герман Кънчев, по чието време става преместването на Централната лаборатория - от сградата на сегашната лаборатория на пиротехна в настоящата сграда. Нарича геройство усилията на Никола Гонков и Герман Кънчев да обучават новопостъпилите кадри с търпение, упоритост и последователност. И отбелязва, че лаборантките - възпитаници на някогашния Химически техникум в Димитровград, са били отлично подготвени и много бързо са навлизали в работата. Отдава заслуженото и на колегите от химичните лаборатории в другите заводи.

Централна химична лаборатория

17 години Ружа Жекова ръководи Централната химична лаборатория. По нейно време се правят редица нововъведения. Внедрява се нова апаратура за изследване на въглерод в стоманата, въвежда се апарат за атомна абсорбция… Постижения с революционен ефект в химичния анализ.
След като през 1986 година се пенсионира, за известно време Централната химична лаборатория се ръководи от химик Жана Цонева. А житейският път на Ружа продължава да е все така стръмен, като този, по който стигаме със Станка Костова до къщата й в Шипка. Заради тази къщичка, както я нарича дългогодишният арсеналски кадър, и заради семейството си, продължава да работи. Първо помага в отглеждането на внука Антон, после прави банички в Хлебозавода, след това идва работата в производството на шампоани в Института по розата – за разлика от баничките, това е много по-близо до нейната любима химия. Жънела е лавандула, брала е шипки. Само и само да стегнат къщата в балканското градче, откъдето е съпругът й Тончо. Днес живее тук заедно с дъщеря си Латинка.

Този анализ как го правите сега?

Когато говори за химия, за методи, за видове изследвания и анализ, очите на Ружа Жекова искрят. На професионален език си говорят с настоящия ръководител на Химичната лаборатория на Завод 3 Станка Костова, уточняват, разбират се от половин дума. На 90 без шест месеца Ружа Жекова продължава да е в курса на нещата. Помни, знае, удивлява се на новостите, които са внедрени на нейното първо работно място в „Арсенал“. Радва се на постигнатото, вълнува се, когато разбира, че някои уреди, с които е работела преди толкова много години, са съхранени, макар и като музейни експонати.
Арсеналката Ружа Жекова – химик за цял живот.