Професор Томас Данцл: „Зелена линия” показва старата граница между ФРГ и ГДР

Професор Томас Данцл е ръководител на катедра „Реставрация” в Техническия университет в Мюнхен. Преди това е бил директор на Института за опазване на паметниците в идточногерманската провинция Саксония-Анхалт. Той е един от международните експерти, които не само подкрепят проекта на „Фондация Бузлуджа”, но има и личен, значим принос към него.
„С архитект Дора Иванова се срещнахме в Германия, а когато ми представи проекта и за пръв път се запознах с него, веднага бях готов да помагам. Впечатлен съм от начина, по който работи целия екип”, сподели проф. Динцл.
Бузлуджа е един от седемте най-застрашени паметници на т. нар. дисонантно (противоречиво) културно наследство в света. Има множество фактори, които дават перспектива са възстановяването на монумента и превръщането му в атрактивно място за туризъм и за провеждането на културни събития. Това мнение напълно споделя и проф. Данцл.
„В Германия също имаме много дисонантни паметници на територията на бивщата Германска демократична република. Лично аз съм участвал в реализацията на множество проекти, целящи тяхното запазване. Сред тях са домовете на културата в Дрезден и Берлин, Домът на учителите в Ерфурт и други. В тази категория попада и Берлинската стена, т.е. единствената малка част от нея, която е останала от 155-километровата ограда, която е разделяла Източен и Западен Берлин. Запазената част е на Niederkirchenstrasse, но цялто трасе на оградата е маркирано и очертано по паветата и асфалта на германската столица.
Един малко известен факт е, че чрез ивица от дървета е „запазена” (чрез т. нар. „Зелена линия”) и границата между двете бивши германски държави – ФРГ и ГДР”, разказва Томас Данцл.
„Много пъти са ме питали, защо се прави всичко това, за паметници, от периоди, които са отречени или спорни като крайна оценка в обществото? А отговорът е ясен – защото това е история, която трябва да се знае и помни. Германците са много добре информирани и затова не повтарят грешките, които са допускани в миналото”, завършва професорът.