С тази заръка ме изпровождат по различно време, живеещи на различни места в Обетованата земя, с различни съдби и животи, две еврейки.
От едно и също поколение.
Български еврейки, за които Израел става нова тяхна родина. По силата на кръвта, политиката, времето, историята. Изборът.
Грете Коен. И Шели Талви Данон.
Две очарователни с човешката си топлина еврейки и респектиращи със силата на духа и мъдростта си жени.
Имах щастието и съдбовния подарък да се докосна до тях, споделяйки няколко часа в човешката ни скорост на дните, по време на едно пътуване в Израел. Няколко часа, с наситената емоция на познанство с години.
Има такива срещи, които Животът ни подарява. Кратки, а пълни с житейски смисъл, събрал сякаш сока на времето.
И Грете, и Шели са поколенчески връстнички.
Делят ни близо три десетилетия живот. И Време.
И две хиляди километра разстояние. Последното е само мярка за отдалеченост. Път, който следва да се премине.
Изумително е, че нито разстоянието, нито житейският опит, могат да бъдат пречка в преподаването на уроциТЕ. Онези, важните. Уроците за човечност, родолюбие, коренопазене и отношеине към Родина.
Не е новина, че често по българите, са извън България.
И за двете България е проекция. Минала, настояща и бъдеща.
Винаги, когато им отеснее на душата и „смушат“ хоризонтите.
Нищо, че най- скъпите им на сърцето хора също са в Израел. Или някъде из Европа.
В България са останали спомените, част от приятелите, миналото, гробовете на скъпи хора.
И Грете, и Шели имат много общо. И са много различни.
Обединява ги житейската орисия да са надживели съпрузите си. И осмислените, пълни с хора дни.
И фактът, че говорят прекрасен, чист, съхранен, опазен български. И иврит, с много компромиси.
Грете е софиянка. Пристига от България в Тел Авив почти дете- през 1947 година, когато е само на 15 години. Тя е от първата вълна заселници в новата страна.
По силата на този факт е и част от живата история на Израел, през очите на българска еврейка. Испаноговоряща.
В Тел Авив среща съпруга си, тук учи професия, тук създава дом. Изключително креативна, витална и сърдечна жена. От онези, Багрянините, без възраст.
Симпатично суетна, на която аристократично стоят везаните български бижута. Създадени от ръцете на нашенката Таня.
В гарнитура,с убийствено кралско червената рокля, Грете Коен е изключителна дама. И не „къдри“ басма никому.
Домът на еврейката е своеобразен музей на българщината. Кътче нашенски уют, надиплен грижливо и с много любов. И цял шкаф с мили сувенири и малки дарове от България. Рафтове, в които среща са си дали десетилетия българщина, съхранявана и пазена.
В ежедневието си Грете не се разделя с корените българщина, нито с шевната машина и компютъра. Другите нейни светове.
За тонус и връзка с близките от Европа.
В два дни от шестдневната работан седмица в Израел, неуморната Грете Коен е доброволец.
В местното Пенсионно, където по четири часа дневно на доброволни начала тя консултира пенсионери и бъдещи такива за вариантите, които имат пред себе си. Работила тази работа години наред, има ценен опит и е сред търсените от колегите си.
„Това ме държи жива, на крака, дава ми усещането, че съм пълноценен и нужен човек“, споделя Грете, за която стръкчета българщина надничат от стъклената бонбониера и дори начина, по който си е наредила цветните саксии. С цветовете на националния ни трикольор.
Знае много за родината си и живо следи ставащото в нея сега. Вълнува се от мотивите, с които младите и не само млади хора тук презглава тичат да бягат от нея.
Достолепната Грете не разбира това. От дирята на времето, прекарано в Израел, е убедена, че България е прекрасно място и младите българи трябва да намерят смисъл да останат в него.
Тя и почти връстничката й Шели имат трудната мисия да съхраняват усещането за корен в невръстните българчета, дошли на гурбет с родителите си в Обетованата земя или родени в смесени бракове в там.
Шели Данон е от София. Преподавател е в българското училище в Тел Авив. Учи в края на седмицата малките на четмо и писмо, на езика на родителите им. И на корени. Има десетки ученици, а съвсем наскоро тя и възпитаниците й бяха герои в документален филм от поредицата на БНТ „България от край до край“.
За разлика от Грете, която случва живота си в Обетованата земя, Шели Данон пристига в нея след демократичните промени у нас, в една от най- размирните години- 1991 година, само година след като за Тел Авив заминава и дъщеря й. В България Шели има ВИП обкръжение, живее интересно и пълноценно.
В Израел трябвало да започне почти отначало. А не била в първа младост. В годините минала през различни трудности, загуби, щастия. Изградила своя нов живот в Тел Авив. Сега го осмислят внуците й и грижата по тях.
За преподавателката в българското училище Шели Данон е важно малките българчета и родените от смесени бракове да съхранят жив корена си. Да знаят кои са, откъде идат и къде отиват.
Убедена е, че с корени човек расте здрав и жизнен. И нищо житейско не може да го изкърши.
И Шели, и Грете имат обща допирна точка: те са сред стожерите в местната организация на българските евреи в Тел Авив.
Общо са почти 50 хиляди души, пръснати на различни места в дългата 600 километра страна, казва Рина Бакалов, българска еврейка, председател на Българския културен център в Израел.
Софиянката Рина и съпругът й Илия Бакалов, който е с корени от Долината на розите, са от първата демократична вълна български евреи в Израел. Имат две родини. И често пътуват до първата. Не им липсва България.
"Щастлива съм и на път за България и обратно", споделя Рина, за която основната мисия и цел на Българския център е да поддържа жива връзката с Родината и да създава трайни мостове и нови приятелства между сънародниците от двете страни.
Доволни са и обнадеждени от избора за нов посланик на България в Израел- социологът и доскорошен шеф на премиерския кабинет Румяна Бъчварова, която от средата на юни вече е в Тел Авив. Залагат много на нейния мандат в Израел, в посока надграждане на двустранните отношения.
И учителката Шели, и шивачката Грете, и Рина, си имат своите житейси опорни точки в Израел. И своите местенца българско.
И не са изгубили надеждата си, че днешните поколения българи и цялата човешка българска пъстрота, останала по земите на Аспарух, ще оцени свещеността на мястото и благословята на избора, както и божията благодат да се роди точно тук и ще пожелае .... да я опази.
За бъдните.
Защото България е прекрасна страна! Пазете я, е кодът, с който орисват жените, тръгнали си от нея заради различни житейски и човешки проекции.
И от чийто животи България никога няма да си тръгне.
Дори с очарователната нервност на историческите й лутаници.
Затова и не затварят никога пътя си за насам.
И го чертаят и проектират при всяка среща с човек от първородината.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!