Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964”, която ще бъде открита на 13 февруари от 17.30 часа в ЛХМ „Чудомир, показва малко известни и неизползвани досега архивни документи, фотографии и кинокадри, които представят събитията от 50–60-те години на ХХ в. След падането на съветския вожд Йосиф Сталин. Експозицията проследява вътрешните и международните аспекти на процеса, популярен като „десталинизация” не само в България, но и в страните от Източна Европа.Изложбата е подготвена от Комисията по досиетата на комунистическите тайни служби и Държавна агенция „Архиви”. Тя е първа по рода си и е опит да представи промените във властта и тяхното отражение върху политическия, стопанския, обществения и културния живот в годините след смъртта на съветския вожд Сталин. В този период се появяват първите опити на открита съпротива срещу комунистическия режим в държавите от Източния блок. Това са години, свързани с реалните надежди на мнозина за отхвърляне на съветския модел на управление.
В България процесът започва плахо по стъпките на „големия брат” от Изток. Култът към личността на българския комунистически лидер Вълко Червенков е заклеймен, но само след няколко години, в рамките на същото това „противоречиво” десетилетие, се вижда неговото преобразуване в нов култ, този път към Тодор Живков.
Събитията около лагера Белене, знаменателната за Източна Европа 1956 година, свързана с бунта в Унгария, репресиите срещу интелигенцията у нас – всичко това е проследено в експозицията, която дава нова светлина за онова неспокойно десетилетие.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!