Не!

Два дни след драматичната неделя, срутила куп кули и егоцентрични АЗ на сума ти народ, пространството ни – виртуално, териториално, слухово и визуално гъмжи от апакалиптични версии: от които изводът за целокупното народонаселение би следвало да е един: не ги избираме, на ни сега! Ще ни се струпат куп ядове, проблеми, трудности, въобще свършекът на света е на прага на домовете ни.

На фона на това се оказа, че вече има сериозни мераци и заявки да се яхне Референдумът. Онова нещо, което показа червен картон на българската политическа класа и действителност такава, каквато същият този народ си я възпроизвеждаше близо 3 десетилетия. С отвращение и ентусиазъм

.
След като не си мръднаха пръста нито преди, нито по време на предизборната кампания, звучно огласяна от обещания, санирани блокове, работа в интерес на гражданите, констатация на проблем и какво ли не, се оказа, че Референдумът със своите ясно изразени народни щения, е пред сериозна опасност да бъде яхнат от същите тези, които народът пожела с едни близо 3,5 милиона семпли бюлетинки да измете. Като им посочи директно червен картон.
Напук на вложената огромна енергия от активисти, самоотвержени партийни фенове, Матросовци на амбразурата и бранители на статуквото, които олайфаха всеки, дръзнал да помечтае за „инициативата на чалгаря“.

Усилията им бяха възнаградени с онези култово недостигащи точно по една бюлетинка във всяка една от 12- те хиляди изборни секции в страната.

Странно как точно за една нощ, в която дори не сколасаха и да се смирят пред числата и иначе оцветената карта на България, досегашните народни безалтернативни водачи, любимци и други край тях, изведнъж намериха смисъл във Референдума. И във всичките му искания. Прегръщайки го радушно.

Плашеща и закъсняла любов. Със сигурност не по мярка.И по сърце. Но очевидно с тънка сметка, която ще ни донесат напред във времето.
И ще й платим цената.
Защото никой друг не плаща цената на грешните избори и провалените политици, на окрадената държава и срутените надежди, освен народ, позволил да го яхат и тупат като брашнен чувал.
И да го завиват с примка, за да не се събуди.

А иначе, наша е приказката, българска, от времената на преди дедите ни, че „пременил се Илия, пак в тия“.

Но !

Не за същия Илия в нови дрипи рекордно число българи преди седмица се разходи до урните и обратно. По света и у нас. С бастуни и смартфони.
А за нов Илия, с други дрипи.

Малка, но съществена разлика.

Дребна, но изключително важна подробност. Такава, че променя правилата на играта. И мести кацата с меда настрани.
И приказката става друга.

Не нова вълшебна.. А Друга.
Отвъд страхове и купищата клишета, наизустени фрази и политическа бълвоч.
Която по традиция следва всяка политическа приказка, износена от разказване.

Затова не позволявайте да ни яхват Референдума!
Бити и били. Сегашни и вчерашни. Обичани и мразени. Бивши и настоящи.

Защото сторим ли това, яхнали са ни пак.

Време е за друга приказка. И не ни е страх да си я напишем.


Нищо лично: