На Рождество Христово черпят 1645 именици в Казанлък

1645 са имениците в Казанлък, които вдигат наздравица днес, навръх Рождество Христово. За всички тях и за техните близки, празникът е двоен – раждането на Исус Христос и имения ден.

918 са казанлъчани, които носят името Христо. Жените с името Христина са 293, Христиана – 21. С името Християн са наречени 50 жители на Казанлък, а Християна – 23. Днес празнуват още Радостин – 46, Радостина – 101, Радомир – 7, Радомира – 2, Радослав – 149, Радослава – 25, Радиана – 10. Вероятно има още хора, които припознават днешния голям за християнския свят ден като свой личен празник. Нека им бъде честит!

Да бъде честит двойният празник и на всички арсеналци, които носят това име и неговите производни. Наздравица вдигат днес Христо Ибушев, изпълнителен директор на „Арсенал 2000”, Христо Стрешков, директор по техническите въпроси на „Арсенал”, Христо Стоянов, директор на ДК „Арсенал”, както и още много казанлъчани, работещи в най-голямото машиностроително предприятие в България.

Над 65 000 българи носят името Христо и това е шестото по разпространеие мъжко име в нашата страна. Христо буквално означава помазан, миросан.

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

Това е един от 20-те църковни празници в България. През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Празникът е известен още като Коледа.Според Речника на българския език „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.