Младен Иванов е началник-смяна в 5/610 на „Арсенал“ АД. Цехът е нов, оборудван със съвременни машини с цифрово-програмно управление. В тази производствена структура на най-мащабното българско предприятие младият казанлъчанин сбъдва мечтата си за професионална реализация. А той нито за миг не е спирал да търси точното си място. Често житейският му път го е водил в други посоки, експериментирал е, учил се е, надграждал. Но, освен пословичния работохолизъм, Младен винаги е носил в себе си желанието да се развива като машиностроител.

Заводът – ресторантьорството – заводът

Младен Иванов е завършил гимназия в Казанлък със специализация „Оператор на машини с ЦПУ“. След задължителната казарма започва в ЗИНО. Точно тогава идва демокрацията, когато почти всеки българин, почувствал се свободен от доскорошните соцправила, търси нови хоризонти, привлича го непознатото, търси различното. И Младен се ориентира от машиностроенето към ресторантьорския бизнес. Работи като сервитьор, после е барман. Това продължава няколко години, но през 1996-1997 година се завръща към основната си професия. Започва в „Арсенал“. Работата му е свързана с изработването на леярски модели, интересна е. Годините обаче са динамични, днес е едно, утре става друго. И за младия мъж настъпва време за нова промяна. Завърта се житейската рулетка така, че Младен напуска цеха, за да влезе за втори път в ресторантьорството. Не е за дълго. През 2009 година отново прекрачва заводския портал. Започва в Завод 5. Стремежът му още след завършване на училище е да работи по специалността си – оператор на машини с ЦПУ. Не се случва така и той остава в производството само 6 месеца. Този път съдбата го отвежда чак на морския бряг. Изкарва специализирани курсове и отново е в ресторантьорския бизнес, сега като главен готвач. Задържа се 7 години и половина. Но все го тегли обратно към родния град и към машините. През 2016 година, за пореден път, сменя професията. Започва в 5/610 на „Арсенал“. Назначен е за оператор на машини с цифрово-програмно управление. Сбъднатата мечта от ученическите му години. Цехът е нов, чист, уютен, машините – съвременни, работата – интересна, колегите – по-старите споделят опита си, а по-младите са жадни да учат. Само да ти се работи! И той дава всичко от себе си, защото няма нищо по-хубаво от това, да попаднеш на място, за което си мечтал, и да си го заслужиш с труд и отговорно отношение. Неслучайно идва и признанието – от оператор е повишен на длъжността началник-смяна в цеха. Днес отговаря за 32-ма души.
„Доволен съм, че съм в „Арсенал“, - споделя Младен Иванов. - Във всяка работа има напрежение, никъде не е лесно. Неколкократно сменях професии и, макар че бяха различни по своята същност, всяка от тях ме обогатяваше, учех се на нови неща, трупах житейски опит, помъдрявах. В крайна сметка останах в „Арсенал“ и съм доволен от избора си“.

Работата е разнообразна и динамична

Младен със съпругата си и двамата си синове

„Харесва ми работата в цеха – детайлите, които се обработват на машините, са разнообразни, което изисква технически знания на много добро ниво, умения, съобразителност, концентрация, - споделя Младен Иванов. - Ежедневието ни е динамично, а работата с хора също изисква специфични качества – да умееш да контактуваш с всеки, да помагаш на по-младите да навлязат в тънкостите на професията, да бъдат отговорни, да се справят със задачите по най-добрия начин. Двете години пандемия се отрази на всички ни, но важното е, че сега нещата се стабилизираха и сме още по-мотивирани да даваме най-доброто от себе си“. Младен е благодарен на началник-цеха Минчо Чернев и на заместник-ръководителя „Обособено производство“ Румяна Иванова – истински професионалисти в своята област, хора със знания, опит и умение да разбират хората и да сплотяват колектива.
Съпругата на Младен – Румяна, също е арсеналски кадър. Тя работи в Завод 1. През 90-те години на ХХ век майка му също е била арсеналка – работила е в Изчислителния център на предприятието. Двамата синове на арсеналското семейство са избрали да се реализират извън града на розите. Големият, Димитър, живее в Оксфорд и учи киберсигурност, а малкият – Антон, се обучава за програмист към Нов български университет.

Остава време и за почивка

Младен Иванов е от онази порода хора, чиято основна същност се изразява с една дума – работохолизъм. Работи на смени в „Арсенал“, работи в градината в родния дом на ул. „Райко Даскалов“, занимава се с всякакъв вид строителство, и, въпреки че вече не се брои за работа, а за удоволствие – понякога поема и готвенето вкъщи... „Остава ми и време за почивка“, - все пак признава той. Почивката е на балкана, защото природата там го привлича още от ученическите години. Младен е запален пещерняк. От 12-годишен обикаля пещерите в родните планини, а заедно с още един арсеналец – дългогодишният председател на Пещерния клуб в Казанлък и заклет спелеолог Пенчо Пенчев, са картирали пещери в Карлуковския балкан. Пази незабравими спомени от вълнуващи експедиции в младите си години. През 1984-а в пещера край Червен бряг открили кости от динозавър, а по време на друга експедиция цели 4 часа прониквали в подземните лабиринти на дълбочина от 90 метра!

Поставял съм си постижими цели

и съм ги изпълнявал, е житейската равносметка на Младен Иванов. Вероятно тази точна лична преценка – как, кога, колко и какво трябва и може да направи, е разковничето на неговия успех. Защото си е успех да умееш коренно различни неща и да балансираш между тях така, че всяко едно да ти носи удовлетворение. И, разбира се, с увереност да признаеш, че си намерил точното си място сред всички професионални търсения. И това място е в „Арсенал“.