Напук на видимо огромните усилия, които общинската власт и в частност общинското предприятия за комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата полагат по отношение на дезинфекцията в Казанлък и района, като вид превенция срещу разпространението на коронавируса и в частност подобряване на градската хигиена, има и такиви " чистички" гражданки, които разбират карантината и превенцията по свой начин.

Като например малко преди 8 вечерта да опънеш големия маркуч от кухнята към балкона, с питейна вода, и да търкаш и поливаш балкончето си, на самия пъп на града, над Инфоцентъра, на улица "Искра" -4.

Като водата доволно да се стича по козирката на общинския Информационен и културен център, по стълбите му и оттам на прясно дезинфекцираното, часове преди това градско Стъргало.

Пищно.

Напук на общинските наредби и разпоредби, че въобще миенето на балкони с питейна вода е забранено, още повече с маркучи,

/позволява се само с парцал/, още повече в тази част на града, и на фона на почти нечовешките старания на общинските служби да дезинфекцират града и района.

Ако не сте забелязали, правят го денонощно.

С една мисъл- превенция срещу разпространението на заразата.

Иначе "дращим" усърдно и "компетентно" в социалните мрежи, ругаем се един друг, дебнем се, докладваме се, .. страхуваме се, страхуваме се и от тези в "Кармен", а за елементарните и важни неща, отставаме слепи и неми.

Неми.

/Съзнателно "преспах" с тази снощна случка и гняв, с тайничката надежда някой друг от станалите свидетели на нея да реагира.. У Фейса.

Мястото за гражданската ни доблест и контрол: ))


Но не..

Та затова:

Ако така си я караме, ако така разбираме всичко що е свързано с опазването на общественото здраве и грижа за него, то няма как да ни се получи карантината, дори и да прекараме целия си остатък от живота в КАРАНТИНА.

Защото от КАРАНТИНА се нуждае възпитанието ни, нацията ни, отношението ни на граждани, усещането ни за грижа и мярка, отвъд опасността от "невидимия враг, с който воюваме тези седмици, както е модерно сега да се казва.

Но има един друг, и той е доста ВИДИМ.

Но с него никой не води битки.

Липсата на елементарно усещане и възпитание за мярката.

Отвратителното ни разпадане на човешки атомчета, за които жизнената философията и човешки стремеж започва и свършва с убийственото: "Моят дом е моята крепост.."

И "важно е в моята кочинка да сме си добре. Другите да му мислят. "

Ей този вирус, е по- страшен и ще изтребе качествено и сигурно човечеството от този, който сега борим с Маски, Сапун и Страх.

И знаете ли какво е най- страшното в иначе баналната провинциална случка от градеца К?


Че Мунчовци нямаше.

На мегдана.

А само сеирджии. В гръб.

Напук на карантината.

И ако така я караме, драмата с "Короната", ще ни е само "Черешката" на една друга торта.

Коята трепе далеч по- смъртоносно от неспазване на карантина.

И не се плаши от сапун.


Нищо лично.