Има човеци!

Има хора, върнаха ни надеждата! Искам да благодаря на този непознат мъж, който вчера с жеста си, ни върна вярата в човеците.

Пътувахме вчера към Габрово с дъщеря ми, когато на километър след Паметника на свободата, на завой, колата ни поднесе, ударихме се в мантинелата, спукахме гума, повреди се джанта.

Силно притеснени, изплашени, не знаехме какво да правим. Чувствахме се съвсем безпомощни. Още повече, че никой не се отзоваваше от преминаващите на молбата ни за помощ.

Буквално не вярвахме на очите си, когато при нас спря един мъж, шофьор на лек автомобил "Пасат", син, със старозагорски номер.

Помогна ни да се справим със ситуацията. От притеснение не успяхме дори да го попитаме как се казва, откъде е.

Затова искам чрез вас да му благодаря на този добър непознат, който вчера, малко след 13 часа помогна на две бедстващи на пътя жени.

С жеста си този господин ни върна вярата в човеците.

Със сърдечна благодарност и нека е жив и здрав!

Костадинка Христова Бонева, Казанлък, работник на "Арсенал", Завод 1, цех 290