"Разговори или намерения за унищожаване, увреждане, преместване, демонтиране, разглобяване или събаряне на Паметника на свободата няма и никога не е имало“, категоричен е д-р Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. Той проследява дългия и труден път по различни инстанции и административни процедури, за да се стигне до разрешението за реставрация и консервация на Паметника.
Трети март, снимка на НПМ "Шипка - Бузлуджа
„Паметникът на свободата на връх Шипка и тази година ще посрещне хиляди български патриоти в деня на националния празник 3-и март. Няма причина това да не стане, въпреки спекулациите в публичното пространство, последвали обявяването на обществените поръчки за ремонти и строителен надзор в края на 2023 г.“, твърди директорът на Национален парк-музей (НПМ) „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Изключение той допуска единствено, ако дотогава има избран изпълнител, подписан е договор и дейностите са стартирали. Но това, според него, е по-скоро нереално. „Дори монументът да е в ремонт, на Шипка има достатъчно паметни места, които българите могат да почетат“, допълва той. Община Казанлък, като домакин на празничните събитията на върха тази година, също вече работи по организацията. "Разговори или намерения за унищожаване, увреждане, преместване, демонтиране, разглобяване или събаряне на Паметника на свободата няма и никога не е имало“, каза д-р Ангелов.
В момента тече процедура по набирането на кандидати за неговата реставрация и консервация, както и за независим строителен надзор, който е задължителен.
Стойността на обявените дейности е 14 млн. 226 хил. лв. за строително-монтажни работи без ДДС и 180 хил. лв. за надзора. В общата сума са включени и 20% непредвидени разходи. Сумата е изчислена на база редица законови процедури, които музеят извървява в продължение на 7 години. Свършеното, заедно с Министерството на културата, с редица държавни органи и с Община Казанлък, показва, че ремонтът на Паметника на свободата е необходим и никой не е против това, категоричен е д-р Ангелов.
Връх Св. Никола преди построяването на Паметника, снимка от архива на Петя Големанова
Срокът за извършване на ремонта е максимум 3 години. „Той е такъв заради метеорологичната обстановка на Шипка, която реално дава възможност годишно там да се работи само през летните месеци. По преценка на изпълнителя, срокът може да бъде и по-малък“, пояснява директорът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“, уточнявайки, че коментираното „дълго“ затваряне на обекта е базирано на изискванията на закона, който не допуска външни хора в който и да е строителен обект.
Д-р Ангелов се връща към хронологията, тъй като точно в нея е отговорът на въпроса: защо точно сега се тръгва към реалните строителни дейности, в което някои среди съзират необосновани, според ръководството на музея, политически мотиви.
Важно е да се отбележи, че всички хронологични действия, свързани с ремонта на Паметника на свободата, са съгласувани и одобрени от съответните институции.
2015 г.: Паметникът няма Акт за собственост
Строежът на Паметника на Свободата, 1930 г-, снимка от архива на Петя Големанова
При встъпването си в длъжност, след поискана от него проверка от Министерството на културата за състоянието на паметника, д-р Ангелов разбира, че в документацията има липси, които трябва да се попълнят. Инспекторатът по опазване на културното наследство му дава указания: да предприеме действия за получаване на Акт за собственост; да направи цялостно проучване на състоянието на паметника и да изработи Проект за реставрация и консервация, заедно с околното пространство.
Така музеят се сдобива с Акт за собственост, а през 2018 г. паметникът е нанесен на Кадастралната карта. Преди това е направено геодезическо заснемане на всички паметни места, на сградите и инфраструктурата в парк-музея. От същата година Паметникът на свободата има Технически паспорт. Тъй като обектът е в землището на гр. Шипка, през 2019 г. е вписан в регистрите на Община Казанлък. Тогава е ремонтирана фигурата на лъва от северната фасада. Същата година стартира и работата по изработването на предварително проучване и задание за проектиране реставрацията и консервацията на целия паметник.
През април 2020 г. падат три камъка от фасадата
Каменните блокове, по 30-40 кг всеки, падат на плочника пред Костницата. Експертната комисия от Инспектората за опазване на културното наследство е категорична: нужни са спешни мерки по укрепване на пострадалите участъци и цялостен проект за реставрация и консервация на монумента, на което НПМ отговаря с План за действие. Кметът на Казанлък Галина Стоянова издава заповед за конструктивно обследване, пълно архитектурно и фотограметрично заснемане на Паметника и на база резултатите – възлагане на проект за ремонт.
Паметникът е ограден
След инцидента паметникът е ограден, но това не спира достъпа до него. Само през 2023 г. той е посетен от над 72 000 души. От 2020 г. се гради скеле, което ще се ползва и при бъдещия основен ремонт. Тогава е получена и визата за проектиране, а музеят пуска обществена поръчка за техническо обследване на фасадата и изработка на идеен и работен проект за реставрация и консервация. Договорът с избрания изпълнител е сключенна 17 февруари 2021 г.
След седем месеца НПМ „Шипка-Бузлуджа“ има техническо обследване.
През ноември с. г. е готов Идейният проект за ремонта, включващ архитектурна и конструктивна част, електрообзавеждане, интериор, отопление, вентилация, климатизация, планове за пожарна безопасност и управление на строителните отпадъци. Работният проект, описващ всички предстоящи дейности, вкл. благоустройството и оформянето на прилежащата паркова част, е готов през юни 2022 г., одобрен е от МК през м. септември същата година.
Реставрацията и консервацията на обекта изискват още документация, свързана с оценката на съответствието на инвестиционния проект – по Закона за устройство на територията, Закона за културното наследство и други нормативни документи. Комплексният доклад от края на 2022 г. е с положително становище за Работния проект и препоръчва на гл. архитект на Община Казанлък да го одобри и издаде Разрешение за строеж.
2023 г. – подготовката е на финала
Откриване на Паметника на Свободата, 1934 г., снимка на НПМ "Шипка-Бузлуджа"
През 2023 г. ръководството на музея, който стопанисва Паметника на свободата, финализира процедурите, предшестващи реставрацията и консервацията. Разрешението за строеж от Община Казанлък е от 30 октомври миналата година. На 1 декември обществените поръчки за строителство и надзор стартират.
Според д-р Чавдар Ангелов, строителството няма да е лесно и просто.
Затова заложеният срок за набиране на кандидати е по-дълъг – за да може повече фирми да се запознаят с проекта и състезанието между тях да е качествено. Той припомня, че Паметникът е културно наследство – затова дейностите са специфични. Коментираното в пространството фугиране, например, изисква: почистване на старите фуги, полагане на нови със специална смес, съхнене, инжектиране на специално вещество, с което да се предотвратят конденз и влага… и едва тогава, запечатване. Всичко това – върху 8300 линейни метра по целия монумент, изложен на големи температурни амплитуди, силен вятър, дъждове и мъгли.
Паметникът ще придобие съвсем нов вид и отвътре. Експозициите ще се оформят в специални скъпи климатизирани витрини, с цел защита от атмосферните условия, тъй като вътре няма да се отоплява.
Паметникът на свободата – символ на единението
Д-р Чавдар Ангелов припомня, че това е единственият паметник в България, изграден по решение на Учредителното народно събрание в Търново от 13 април 1879 г., и че въпросът тук е държавнически. Изборът на мястото не е случаен. Той трябва да обедини духовно българите от двете страни на Балкана. В решението натежава и позицията на българските опълченци.
Основният камък е положен на 22 август 1922 г., изграждането завършва през 1930 г. Средствата за строителството са събрани с доброволни дарения от целия български народ. През 1934 г. Паметникът на свободата е тържествено открит от цар Борис III. Автори на монумента са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, който, заедно с Кирил Шиваров изпълнява фигурата на лъва. Фигурата е от месинг и е отлята през 1929 г. в Софийския артилерийски арсенал – тогава клон на Военната фабрика в Казанлък.
Диана Рамналиева, автор във в. „Трибуна Арсенал“
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!