„Вече броим нетърпеливо часовете до Новата 2022 г. Вероятно със същото нетърпение са следени стрелките и на този настолен часовник. Той се съхранява във фондовете на Националния политехнически музей и е произведен в немската фабрика за часовници Uhrenfabrik – C. Schuler – Schwenningen около 1930 г. До нас достигна, благодарение на Маргарита Иванова Папукчиева от Казанлък, на която сърдечно благодарим!”. Това публикуваха от Националния политехнически музей в София на Фейсбук-страницата на музея часове преди да дойде Новата 2022 година.

Маргарита и Стефан Папукчиеви даряват през 2019 година за фонда на музея общо пет часовника. Най-големият от тях е на повече от 150 години. Той се задвижва с торсионен механизъм. Самият часовник е поставен под стъклен похлупак, който би могъл да се подмени, защото времето е дало своя отпечатък. Но самият часовник работи. Останалите четири часовника също са работещи. Те са изработени в периода 1920-1930 година. Двата от тях са часовници-касички, което означава, че се навиват с пускането на монети. Такива в Политехническия музей досега не е имало. Другите два часовника са малки будилници, използвани за туристически цели. Това е поредното дарение, което фамилия Папукчиеви прави на националния музей.

Културният институт притежава огромен фонд, в който своята следа за поколенията оставя градът на розите. Сред интересните експонати е и механичното пиано на загадъчната Анна Орозова, съпруга на богатия и известен казанлъшки розотърговец Александър Орозов. Нейната нестихваща популярност се дължи и на емблематичното платно "Ахинора" на казанлъшкия художник Иван Милев.