Както е тръгнало на Атанас Георгиев Атанасов, ръководител-отдел в промишлеността към направление „Качество“ – отдел 0/730 към 0/700, все на лични дати празнува. Роден е на 1 юни – Международният ден на детето, 1975 година. Навръх Богоявление – 6 януари, навърши 13 години, откакто е в „Арсенал“, а тазгодишният 18 януари е поредният, когато ще почерпи за името си. Той e eдин от имениците, наречени на Свети Атанасий и, предполага се, продължаващ родовото име. Арсеналецът Атанас Атанасов признава, че рождения си ден може да не празнува, но имения – никога не пропуска.
Родът му е от село Габарево, община Павел баня, и от района на Странджа планина.

Първият арсеналски кадър е майка му,

която е работила в Завод 1, а по-късно – в Главна дирекция. Атанас завършва средното си образование в гимназия „Българска роза“, а висшето – във Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в Пловдив. Професионалният му път е минал през различни фирми, живял е в Пловдив, в София, докато намери своето място в „Арсенал“. Когато, като съвсем млад специалист, бил в някогашния гигант на българската парфюмерийна и козметична промишленост – пловдивският „Ален мак“, е работил с над 100 жени, на 2 смени. Истинско „женско царство”. „Няма шега“, усмихва се арсеналецът, спомняйки си за онова време. Но пък опитът в големия дамски колектив и досега му помага в комуникацията, защото и днес неговият отдел отново е силно феминизиран – от 17 души само двама са мъже.

В „Арсенал“ започва като технолог,

после е началник-цех, а на сегашната позиция ръководител-отдел в направление „Качество“ към Завод 3 е от 2016 година. Буквално за 2 дни трябвало да вземе решение дали да приеме предложението. И до днес, вече пета година, е убеден, че е направил правилния избор. „С колегите се разбираме, заедно сме и в добро, и в лошо“, казва именикът. В работата има много специфични неща, които трябва да се знаят, затова е необходимо непрекъснато надграждане. Изключително важно за неговото професионално развитие е, че успешно завършва първия випуск на квалификационния курс за специалисти от „Арсенал“ в Химико-технологичния и металургичен университет в София. Записват се общо 20 души от заводите 3 и 4, но, докато повечето завършват курса с цел повишаване на квалификацията, Атанас и още двама колеги отиват по-далеч – разработват дипломни работи и защитават магистратура. Темата на неговата дипломна работа е „Технологична линия за непрекъснато получаване на течни нитроестери“. Малко след като приключва с това обучение, получава и предложението за ръководител-отдел. В началото било трудно, но през петата година на тази позиция той се чувства уверен и на мястото си. Споделя, че добрата съвместна работа на отдела с производството е от огромно значение. И отново с тънко чувство за хумор определя същността на направление „Качество”, в чиято структура е неговият екип:

„Ненапразно ни наричат отдел „Кусури“

Може понякога да изглеждаме педантични и безкомпромисни, но без нас не може, контролът е гаранция за перфектно свършена работа и качество на високо ниво. Мястото на направление „Качество“ е ключово за всеки етап от всеки производствен цикъл“. Работещите в направлението следват строги правила, спазват се методики, разработена е Система за управление на качеството, която непрекъснато се усъвършенства. Работата е динамична и напрегната. Затова извън заводския портал Атанас Атанасов си почива, отдавайки се на своето хоби. А то отново е работа, но нали е хоби, значи е почивка. От излязъл от употреба дървен материал Атанас майстори разни неща. Съвсем наскоро си направил беседка в двора на къщата в Крън, точно от такива изоставени дървени трупи. Има си и работилничка, оборудвана, по думите му, напълно любителски, но с всичко необходимо. Освен този вид почивка, Атанас релаксира и с пътувания до забележителни места в България. Със съпругата си, която е учителка, нямат предпочитания дали да е море или планина, важното е да има красива природа. Тръгват, буквално „накъдето им видят очите“. И в добава – като ученик

Атанас бил запален фотограф,

"Кристална снежинка", сн. Атанас Атанасов

и "Белият Феникс"

дори е посещавал специализиран курс по фотография. Магията на това изкуство и до днес го държи, но си признава, че не обича да „щрака“ по много кадри.

За днешния Атанасовден арсеналецът от направление „Качество” няма да изневери на традицията. Задължително ще го отбележи, но, както винаги, не прави специална организация. Идеята му хрумва на деня и така всяка година става различно и интересно. Да пожелаем на Атанас и на всички именици незабравим празник и да се изпълнят народните вярвания за този ден –от белия си кон Свети Атанасий да повика лятото.