Археологът Кристиян Желязков: Подготвяме изложба с находките от крепостта Асара

Кристиян Желязков е уредник в ИМ „Искра“ в Казанлък, който завежда фонда „Средновековна археология“. Завършва ОУ „Георги Кирков“ и ППМГ „Никола Обрешков“ в родния си град, а след това специалността „Археология“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. В екипа на казанлъшкия музей е от 2017 година. Разговаряме с него в навечерието на Деня на археолога, който се отбелязва на 14 февруари.
С кое Ви привлече археологията?
-Още от ученическите години много обичах историята, но исках да уча някоя по-профилирана специалност. Признавам си, че навремето, имах по-различна представа за археологията. Мислех си, че едва ли не, веднага ще направя големи открития, те ще добият голяма известност и ще привлекат много любители на миналото. Един вид, живот като на Индиана Джоунс. Тези мои детски мечти са напълно обясними, имайки предвид богатото културно-историческо наследство в района на Казанлък и наистина големите археологически открития, които са направени тук през годините. В университета разбрах, че това е сериозно занимание, което изисква много отдаденост и упорита работа. Разбира се, не съжалявам са своя избор.
Малко преди да постъпя в ИМ „Искра“, през 2016-та, участвах в археологическите проучвания на крепостта Бузово кале, край Бузовград. Разкопките се ръководиха от доц. д-р Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. На следващата година вече започнах в музея, където археолози са още Меглена Първин, Десислава Андреева и Илияна Илиева. Аз завеждам фонда „Средновековна археология“.
Миналата година бяха възстановени проучванията на крепостта Асара. Какво предстои 2024-а?
-Проучванията бяха подновени след дълго прекъсване. Първите разкопки са били в края на 80-те години на миналия век и са продължили пет години. През 2023-та дейността беше основно в два сектора. В първия възстановихме терена около крепостните стени, а втория – във вътрешната част, в които открихме няколко сгради с различно предназначение. Тази година, през август-септември ще започнем отново работа във вътрешната част. Асара е ранно-византийска и средновековна крепост, която се намира на много достъпно място, на север, в непосредствена близост до Николаево. Миналата година средства за проучванията бяха осигурени от Община Николаево, и от държавно финансиране. Разкопките се ръководят от асистент Пламен Дойчев, който също е от търновския филиал на НАИМ при БАН. Аз съм негов заместник.
Хубавото е, че местната власт подкрепя активно работата ни. Идеята е, Асара да бъде социализирана и да привлича туристи. В момента крепостта се води обект на културно-историческото наследство от местно значение. Прави се всичко възможно статутът да се промени и да стане от национално значение. Така значително по-лесно ще се осигурят средства за реализирането на проекта. Община Николаево е осигурила средства за тазгодишните проучвания, а кандидатстваме и за държано финансиране.
Интересен факт е, че всички находки от първата експедиция са във фонда, който ми е поверен. С новите артефакти предстои да оформим експозиция, която ще представим в казанлъшкия музей.
Има ли проблеми с иманярите и обратното, идват ли граждани, които Ви носят интересни старини?
-С иманярите винаги е имало проблеми, и не само в България. Проблемът е, че те определят ценността на намереното по свой начин, главно на каква цена могат да го продадат, „на черно“. Същевременно те могат да разрушат или да повредят всеки артефакт, който според тях е ненужен, но може да носи много информация за миналото. Затова на обектите, които работим винаги има осигурена охрана. Има случаи, когато хора са ни носили различни стари предмети, намерени или наследени от тях. Последно, една стара дама донесе връх от стрела, която намерила в дома си. За съжаление, историята на този предмет остава неясен, защото няма възможност да се датира с точност.
Защо археолозите празнуват на 14 февруари, как се отбелязва празника?
-Празникът е от 1971 година, а датата е предложена от екипа на НАИМ. Трифон Зарезан, по стария календар прави връзка с традициите на Дионисиевите празници през античността. За мен професията може да се свърже и със Свети Валентин, защото археолозите са хора, които обичат работата си и са изцяло отдадени на нея.
На 14-ти ще се проведе традиционната среща на колегите от Югоизточна България, която тази година е в Поморие. Малко преди това бе открита изложба в НАИМ при БАН, на която показаха най-значимите археологически находки от 2023 година.