Гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер, Христо Ботев отдавна се е превърнал в един от най-ярките ни национални символи. Стиховете му са завладяващи. Статиите, памфлетите и фейлетоните му носят печата на оригинален по стил и недостижим като вдъхновение творец. А самата Ботева гибел и до днес разпалва страсти, подозрения и обвинения.
Познанията за Христо Ботев обикновено започват с това, че е роден на Коледа по стар стил, минават през най-известните му стихотворения, през превземането на кораба „Радецки“ и завършват с куршум в челото на връх Вола (връх Околчица) в Балкана… Всъщност, смъртта на поета революционер е кулминация на загадките, съпътстващи цялата му биография, разказва една интересна статия за човека, когото почитаме като национален герой, отпечатана в „Учители БГ“.
Според повечето българи той е роден е Калофер. Това сочи и самият Ботев в документ от 1868 г., ала в очерка си „Примери от турско правосъдие“ (1871 г.) пише: „Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца...“ Има и твърдения, че Карлово е роден град както на бащата на Христо, даскал Ботьо Петков, така и на именития му син. Впрочем до 1874 г. поетът революционер се подписва с кръщелното си име, Христо Петков; като Ботев той става известен през последните две години от живота си. А в писмо до Найден Геров от 1863 г. самият баща на бъдещия воевода го нарича „моя син Христофора Петкова“. Така е назован Ботев и в руски документи от онова време.
След обучение при баща си в Карлово и Калофер Христофор Петков е изпратен да продължи образованието си във Втора гимназия на град Одеса. Младежът предпочита да прекарва времето си в библиотеки и в разговори с интересни за него хора. През есента на 1865 е изключен от гимназията. Година по-късно вече сам е учител в населеното с българи бесарабско село Задунаевка. Скоро потегля за България, притеснен от известие за влошеното здраве на баща си. В Калофер замества даскал Ботьо в местното училище.
Междувременно в Славейковия вестник „Гайда“ излиза първото му отпечатано стихотворение – „Майце си“. Оттук насетне той публикува още двадесетина поетични творби, белязани от творческия му гений. Ала дори в любовни стихотворения като по-късните „Ней“, „Пристанала“ и „До моето първо либе“ ще се утвърждава като поета революционер Христо Ботев. По подобие на любимите си герои, хайдутите, си оставя дълга коса. Така го скицира през 1867 г. художникът Петър Морозов – не е ясно дали от натура или по недостигнала до нас снимка. По-късно стари хъшове ще подхвърлят на Христо, че с дългата коса и безбрадото си лице „мяза на мома“. Поради тази или друга причина в средата на 70-те години Ботев вече е късо подстриган и с брада.
Бунтовната реч, произнесена от младежа в деня на Солунските братя през 1867 г., кара Ботьо Петков да отпрати временно от Калофер непокорния си син. Никой не подозира, че Христо повече няма да се върне тук. Той потегля отново към Одеса, но не стига там. Може би заминава за Сливен при полския революционер Михаил Чайковски, тогава на османска служба под името Садък паша. Въпреки задълженията си към Високата порта Чайковски сформира казашки полк от християни. Той покровителства църквата и местното население и провежда военно обучение на български младежи. Възможно е такова обучение да е получил и младият Ботев.
През есента на 1867 г. Христо Ботев пристига в Румъния. Там се запознава с Любен Каравелов, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Филип Тотю. Работи в печатница, списва вестници – на Добри Войников, на Каравелов, свои. В паметната 1868 година, когато Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминават с момците си Дунава, Ботев пише „На прощаване“ и се включва в четата на Желю воевода. Водачът обаче е арестуван от румънските власти и четата се разтуря.
Ботев се премества в Букурещ. Опитва се да припечелва по всякакви начини. Попада за няколко месеца в затвора по обвинение за разпространяване на радикални политически идеи. През 1874 г. се запознава с Венета Везирева. Тя е напуснала богатия си съпруг, с когото преживява крайно нещастен брак и от когото има син Димитър. Живее в дома на вуйчо си, владиката Панарет; там среща Ботев и се влюбва в него. Чувствата са взаимни и не след дълго Венета и Димитър се преместват да живеят при поета. Това е „греховно“ съжителство, без църковен брак. През пролетта на 1876 г. се ражда дъщерята на Христо и Венета – Иванка Ботева. Месец по-късно бунтовният й баща потегля по страшния, но славен път на четничеството.
„Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй – 17 май 1876 г.“ © Рисунка: Худ. проф. Димитър Гюдженов, 1949 г.; снимка на оригинала: Красимир Андонов
Как поетът става воевода?
След конфликта си с Каравелов и неуспешната си мисия в Русия за събиране на пари за въстанието през 1875 г. Христо Ботев напуска Българския централен революционен комитет (БРЦК). Първоначално той не се присъединява към новосъздадения Гюргевски комитет, но следи отблизо неговата идеята за ново въстание в българските земи през пролетта на следващата 1876 година. Комитетът взема решение и за организиране на чети на територията на Румъния и Сърбия, които да подпомогнат въстанието отвън.
"Аз съм български войвода, момци ми са тез", Христо Ботев
Никола Обретенов и Георги Апостолов, помощници на врачанския апостол Стоян Заимов, решават да сформират въстаническа чета, която да въоръжат с част от тези белгийски пушки.“ След като Панайот Хитов и Филип Тотю отказват да поведат четата, Христо Ботев заявява на Обретенов и Апостолов: „Аз ще ви стана воевода! Приемате ли ме?“. Поетът е чакал този миг цял живот. На 13 май 1876 г. той се прощава с дъщеря, съпруга и доведен син, без да разкрие целта на заминаването си. Качва се на австрийския параход „Радецки“ заедно с няколко четници, всички преоблечени като градинари. От други пристанища прииждат още бунтовници, общо 198. Воеводата е подготвил телеграма, която съратникът му Димитър Горов ще изпрати до редакциите на два френски вестника. Тя обяснява, че превземането на „Радецки“ има за цел „двеста български юнаци“ да се притекат на помощ на своите братя българи, въстанали в името на човешката си свобода и националните си права. Ботев призовава „европейските образовани народи и правителства“ да ги подкрепят в тяхната благородна борба. Това е най-голямата победа на този мащабно мислещ 28-годишен мъж. Той алармира Европа за мъките и надеждите на народа си, настоявайки за помощ.
Самото превземане на парахода „Радецки“ е замислено и изпълнено прецизно. Ботев връчва писмо на капитан Дагоберт Енглендер и му казва на френски кой е, кои са неговите сподвижници и каква е целта на четата. Давид Тодоров от Враца превежда всичко на немски, за да се избегнат недоразумения.
Козлодуй е отдавна избрано място
Там реката прави голям завой, така че корабът се вижда от брега едва когато вече е наближил. Самият бряг е удобен за слизане, а и наблизо няма турски гарнизон. При превземането на пътническия параход не е дадена нито една жертва, няма грабежи, насилие. В спомените си Енглендер пише, че бил възхитен от българите, тръгнали на смърт за свободата на отечеството си. По-късно капитанът отказва да закара турска войска до Козлодуй, за да удари веднага четниците: първата европейска реакция е изцяло в полза на Ботев и другарите му.
Въстаниците слизат на козлодуйския бряг, целуват родната земя и се заклеват да се борят до последен дъх за освобождението й. Следват дълбоки разочарования и безпримерен героизъм. В Козлодуй не ги чакат въоръжени юнаци. Към четата се присъединява само даскал Младен Павлов. В Козлодуй селяните искат на Ботев пари, за да осигурят коне и каруци за обоза. Някакъв човек дори желае да му бъде заплатена убитата по време на престрелка между четниците и черкези негова крава. В Борован мъжете се крият; към четата се присъединява само един от тях. Постепенно става ясно, че въстанието е угаснало и във Врачански окръг.
Дочакали Освобождението Ботеви четници пред пещерата на Милин камък, служила за лазарет по време на битката на 18 май 1876 г. Снимка: Архив на РИМ - Враца
Четниците няма откъде да чакат помощ. Историци отхвърлят версията, че те биха посегнали на живота на воеводата поради разочарование и гняв, прозрели, че ги е повел на сигурна смърт: „Тези хора са знаели къде отиват и са си давали сметка за огромния риск, който поемат. Дори и отчаяни от новините, те едва ли биха обвинили Ботев за неуспешното въстание във Враца.“ „За един ден четниците изминават 63 км по пресечен терен. Достигат гладни, жадни и изтощени Милин камък и купуват от местен овчар агнета, които не успяват да изпекат, защото са нападнати от черкези, башибозук и редовна армия. Боят е страшен, продължава цял ден. В крайна сметка значително по-многобройният враг отстъпва.“
„При Милин камък има и ръкопашни схватки. Тъкмо в тях загиват всички Ботеви доверени хора, телохранителите му. Оттук насетне дните му са преброени“
Много е писано за последвалия преход, за втората голяма битка на четата във Врачанския Балкан, за мистериозния последен съвет на щаба и за още по-загадъчните обстоятелства на Ботевата смърт. Поетът се надигнал, за да огледа околността и… Или… сам се е застрелял, отчаян от развоя на събитията..., или е бил ударен от куршум, дошъл от посоката на останалите четници..., или въобще не е загинал?!...Повечето историци приемат, че Ботев е загинал в Балкана от вражески куршум. Съдбата на останалите четници е относително ясна – от общо 198 души загиват 94, други 26 са заточени, 2 умират в затворите, 76 дочакват свободата на България. В годините след Освобождението неколкократно са правени опити да се установи точното лобно място на поета – врачанските лозя, Веслец, Йолковица...? Любопитно е, че главният свидетел на смъртта му - Никола Обретенов – се включва в тях едва през 1927 г. Това не помага особено.
Джобен часовник – една от малкото лични вещи на поета революционер, съхранявана в Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер.
Няма данни и къде е погребан Ботев. След безкрайни спорове се стига до идеята, че паметник на воеводата ще бъде издигнат на връх Околчица, защото е по-отделен от останалите в района и с по-равно било. С времето паметникът извоюва на този връх – без това да е подкрепено от исторически факт – престижа на „Българската Голгота“. И днес походът по стъпките на Ботевата чета тръгва от Козлодуй и завършва на Околчица.
По материали на https://uchiteli.bg
Източник: www.nationalgeographic.bg
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!