Първите 365. Вървим.

Е, вървим. Вече. Първите наши 365 са зад гърба ни.

Някак почти неусетно. В бърза крачка, в див бяг, навъртяхме тези наши първи дни, в които прощъпулникът ни се случи през съдбите и нещата от живота. Онзи, истинският, живият, този на хората, не платеният, не PR – ският институционализиран и накокошинен живот, не животът на вечните мърморковци, нито на дежурното отрицание и непременното търсене на теле под вола.

Просто Животът.

Какъвто е. Както го вижда с пъстрите си, мъдри и по детски любопитни очи, независимо, че олайването и стрелбата от упор да са обичайни практики за „добре дошли" по нашите земи.
На лошите очи и тежките приказки слагахме кръст, не бихме наколенки и и обръщахме гръб на пошлото и грозно в дните ни, убедени, че живият живот и хората, които го създават са всъщност най- важните и заради тях следва да вървим в крачките заедно.
С ведри, истински, верни и честни очи.

Надявахме се и продължаваме да вярваме, че това е верният, правилен път. Единственият път. Съдим по взаимното доверие един към друг:
всеки ден, поне 3 хиляди надничат в нашата новинарска къща, която ежедневно редим с поне 9 нови тухли. Малки, човешки, истински. Такива, които създвата апетит към живота и доброто, вместо нощни кошмари и неистово желание за бягство. От всичко.
Дребни човешки детайли от действителността, които създават общата картина на чудото, наречено Живот. Такъв, какъвто е.

Обективност, бе нашата Библия, давайки си ясна сметка колко труден може да е този стремеж, колко не креативен и нула рейтингов. Колко мръсна и разтеглива изглежда тази дума в днешния ден.
Но съзнавахче, че това е единственият верен и сигурен начин да продължим напред. Заедно.

В пъстрия пазар от новини, новинки и новинчици, нямаме друг избор за доверие, освен този.

Проходихме.

С помощта на вас. Нямаше нужда от проходилки, заради толкова приятелски подадени ръце. И силното земно притегляне на живота.
В изправената стойка ни крепеше и крепи доверието, без което нито една крачка не може да бъде направена. Още повече вярна. В правилната посока.

Затова на финала на тези първи 356 дни благодарим:
на всички, които помагаха и подаваха ръка на това опърничаво, но жилаво хлапе да се роди.
И всички, които надграждааха в неговия свят.

Много са. И всички са читави.

И затова вярваме и в следващите 365. По много.

На които в първите ни 365 ни орисахте да вървим по пъстри, мъдри писани черги, с шарени очи за света и дълбоки, за да се взираме в живота. Без да пропуснем и един негов дъх.
В името на Живота ни. Който живеем, който споделяме с много надежда за утре .

И вяра в общия ни смисъл днес.

Защото независимо, въпреки че новините са най-голямата мелница на живота, най- нетрайният произвеждан продукт, то си длъжен, нямаш друг избор, път и посока, когато събираш дъха на живота в няколко изречения, да си безкрайно честен към същия този живот, към себе си и другите.

Заради Доверието, което изгражда Надеждата, а тя Силата на Живота. Която го променя в по-добро.
Ден по ден. Час по час. Новина по новина.

Днес беше 365- ят, от първите 365.
И 3 253 –ят дъх от нашия новинарски живот.

Казано иначе, един добър ден. Истински. От живота.
След който идат още много други добри дни.

И това е важното.

Много лично: