Е, започна се.
Някак така се случи. Просто защото Съдбата винаги си знае работата и никога няма нищо случайно. То само така изглежда.
Всъщност винаги в привидно случайните неща има много дълбок, скрит смисъл, знак, нужни са само очи в сърцето, фин инстинкт за тънката струна, на която говири животът.
За да направиш точното нещо, в точното време, и с точните хора.

И някак така се случи. Случайно -Съдбовно. Като всички важни неща в живота ни.
Избрахме си Деня на Хипатата за генералната репетиция и първия Горещник на юли, за да ви се покажем. Шарени. Такива, каквито сме всъщност. В топло оранжево, с много бяло. Цветовете на лятото, на оптимизма и на зрялото и здраво отношение към живота, на обновлението, равновесието, верността и на крайностите. Цвят на баланса.
Не сме го търсили съзнателно. Просто така се случи. Случайност, облечена в Съдба.
За която благодарим на всички, които ни подкрепиха, повярваха, дадоха рамо, приеха с отворени очи и сърца. Добро Намерено.
И уважиха прощъпулника ни. За който избрахме хубав ден, наш.
И не от претенция, или от необуздано его, нарекохме рожбата си zakazanlak.bg, а защото е крайно време да мислим повече в проекция „ЗА“ и по-малко “ Против“ или АНТИ. Защото е лесно да мразим и да се са охрачваме взаимно. Трудно е да си вярваме и да се обичаме. Или поне да се приемаме и понасяме.
По тази и причина избрахме Обективната журналистика да си има нов дом. Защото, простете, но някак много лош, нечистоплътен и некоректен наемател стана в последните години и по тази причина все й предлагаха дом в в лоши и зле поддържани квартири, с опърпани байраци и в нечистоплътни квартали. Чисти бардаци.
А и когато гледаш ведро на живота, няма как да съобщаваш все гнили новини на хората, от които нито им става по-леко, нито живеят по-добре.

И в никакъв случай не става въпрос да наденем розовите очила, или да метнем сламени капели до под носовете и да не виждаме какво става наоколо.


А просто да намерим онази точна мярка между хубавото и лошото, което съпътства дните ни. Защото те вървят ръка за ръка и точно в това е житейската справедливост.
Но когато хоризонтът ти е оранжев, тоест балансиран, летен, оптимистичен, няма как да го задминеш. Мами, някак. Има надежда в него.


Затова се надяваме да ни посещавате в новия ни дом. И да се чувствате в него като у дома си. Защото е наш. Общ.
И да ни помагате да го направим още по-уютен, топъл, пъстър, богат, още по-наш. За да ви /ни/ се стои по-дълго време в него.
Защото този град е на всички ни.
Той не е на тези, които са на власт или на онези, които са изпаднали от нея и само в олайването по нея намират утешение. Нито на мърморковците, които съзират треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Не е на заклетите ураджии, за които нищо, освен тяхното знаме не е на мода. Не е и на мрънкачите, за които нищо не е добро, тъй като те самите не знаят какво искат. Камо ли на кое викат добро.
Този град има нужда от добра енергия и повече светлина, за да се случат добри неща в него. Има нужда от повече сетива за добрите новини, които ще ни превърнат в добри хора, защото доброто е заразително, повярвайте! Също като с лошото.
Инатът е хубаво нещо, но когато е градивен. В противен случай се превръща в нескопосана глупава и изтощаваща война, от която губят само тези, които все дрънкат оръжията и никога не им стиска да излязат в директен бой.

Всъщност, днес е един добър ден. След който идат още много други добри дни. И това е важното.
Добре дошли сте!
У дома.
zakazanlak.bg
Много лично:
От мен и всички, които го съградиха