Като на черно-бял филм, до гордо седящата в бяло Тракийка на почетния гражданин на Казанлък Доко Доков застана черна котка. Тя гордо седеше, взираше се внимателно в случайно минаващите граждани и покрай това, тя явно се замисляше. Може би мисълта и бе насочена към "Какво ще хапна след малко?", "Онова куче дали ме видя!?" или "Какъв ще бъде утрешният ден!?". Макар и да е малка на размер, изправила се гордо до анафора на Тракийката, тя се наслаждаваше на залеза, залеза след който цветовете ще станат сиви. Тя знаеше, че по-късно вечерта ще засветят светлините на околните магазини и заведения. А и живописните платна с изгледи от долината отново ще привикат - други минувачи. Ще започне нощният живот на Казанлък, ще е тъмно и шарено, а денят ще е така далеч. И все пак той ще дойде и може би всичко ще се повтори. А ние ще си спомни за думите:

"Черно и бяло в нас се преплитат
във неделим кръговрат.
Черни и бели откъсват се дните
от календара живот."

Георги Христов - "Черно и Бяло"