Вече е в историята къщата на Казанлъшката фея от Казанлък, както е известна в историята жената, която пренася сабята на Апостола на свободата Васил Левски и изпраща революционера Христо Ботев до кораба „Радецки“. Жената, която има честта да е първият слушател на великото Ботево стихотворение „Жив е той, жив е”, при това лично от легендарния поет и публицист.

Това е казанлъчанката Тодора Бакърджиева, куриер на БРЦК. За нея днешните й съграждани от Казанлък знаят малко или нищо.
Гола земя, прясно наредени стари тротоарни плочи, незасъхнал още цимент и дребни строителни отпадъци са нещото, което остана и днес напомня за колоритната къща в градски стил на бул. „23 Пехотен Шипченски полк“ №8 в Казанлък, срещу сградата на бившата вече Градска поща.

Заедно със съборената къща е изчезнала и избелялата възпоменателна паметна плоча, напомняща за тази героична и смела българка, дружала с Апостола на свободата, с Ботев, Любен Каравелов и други наши големи революционни дейци от втората половина на 19 век.
Няма я вече и чешмата от двора на къщата, градена лично от майстор Уста Кольо Фичето. Къде са те, към момента не е известно. От Общината също не знаят къде е възпоменателната плоча за Тодора Бакърджиева. .


Сградата е съборена, поради опасност от самосрутване.

От близо 3 години е сигналът на живеещи в съседния блок за това. Година и половина по-късно и Общината в Казанлък реагира на жалбата на живеещите в съседство.
От 20-ти юли миналата година, със заповед на кмета на община Казанлък Галина Стоянова и на основание на Наредба №32 на Общинския съвет бе разпоредено на наследниците на имота Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков да предприемат съответните мерки по обезопасяването на сградата и преустановят реалната опасност от нейното самосрутване. При положение, че те не сторят това, Общината се ангажираше със събарянето на сградата, за сметка на наследниците й.

Главният архитект на Община Казанлък Георги Стоев научи от zakazanlak.bg за съборения имот. По думите му, Общината не е уведомена за събарянето, случило се в последните два дни.
По думите му, Общината била готова с документацията да предложи съборената вече къща за вписване в Регистъра на НИКМИ като паметник на културата с местно значение. Стоев недоумява защо това до момента не е било направено, тъй като " къщата на родолюбката има такива качества". Кметът Галина Стоянова била дала разрешение за това, но очевидно са били изпреварени. Не е ясно кой точно е съборил имота, но е факт, че къщата на дъщерята на розотърговеца и казанлъшки големец Вълчо Миразчиев, и годеница на Петко Казанджиев- Тодора Бакърджиева, вече я няма.
Домът не е обитаем от години, с изключение на черно-бяла женска котка, която до преди няколко дни стоеше на един от прозорците.

Тодора Бакърджиева е родена в Казанлък, през 1849 година. Баща й бил богат търговец, който тайно подпомагал на местните бунтовници при подготовката им за въстание. Турските власти научават за тази негова дейност и това налага спешна емигрира в Румъния на цялото семейство.
Предприемчивият баща на Тодора Бакърджиева основава в Гюргево тухларна, която се превръща в сборище на хъшове. Именно там тя се сприятелява с Левски, Ботев, Любен Каравелов и други големи наши революционни дейци. Поетичният Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, а Христо Ботев с вдъхновение рецитира за първи път пред нея новите си творби.

Някак естествено в тази среда Тодора става куриер на БРЦК и периодично започва да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „адресирани“ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била много елегантна жена и по принцип не будела подозрения у турските заптиета. А всъщност под широкия си кринолин тя редовно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски.
В пренасянето на оръжие и нелегална литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката фея (наричана понякога и „Балканската фея“) винаги отсядала в дома на баба Тонка, често се включвала и майката на Тодора – баба Станка.

Освен с пословичната си елегантност и финес, Тодора се отличавала и с изключително дълга и буйна коса, която разпусната стигала буквално до петите й. Тя събирала от нея пищен кок и в тази зашеметяваща прическа „вграждала“ записките, които пренасяла тайно.
Хъшовете отвъд Дунав я наричали „Дългата коса“.

Преоблечена пък като ханъма, веднъж Тодора довела майката на Ботев в Румъния, за да се види за последно със сина си. Именно казанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той.
Доверената приятелка на Ботев и Левски, куриерката на БРЦК доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава заедно със съпруга си и невръстния им малък син Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й баща й.
Тодора доживява до дълбоки старини- умира през 1934 година.

През 2018 година Казанлък праща в историята домът на тази интересна и смела българка.

Паметта за Тодора Бакърджиева остава .. .в паметта на будните граждани и в музейните и вестникарски архиви.
На съвремениците на днешен Казанлък предстои да видят какво ще се роди на мястото, където е живяла смелата им и сърцата съгражданка и родолюбка от 19 и началото на 20 век.